Гонзаг знаеше, че отсега нататък може да си позволи всичко. Тези тук до един бяха негови съучастници. Той вече разполагаше с армия. Принцът остави букета на мястото му и каза:
— Достатъчно на тази тема. Разбрахме се. Предстои ни нещо много по-сериозно. Още няма девет часа.
— Научихте ли нещо ново, ваше височество? — попита Пейрол.
— Не, нищо. Просто взех някои предпазни мерки. Павилионът се охранява отвсякъде. Готие и още петима пазят входа откъм уличката; Кита и други двама са пред градинската порта; Лаверн с петима души варди градината, а в преддверието са нашите прислужници, до един въоръжени.
— А онези двамина разбойници? — попита Навай.
— Кокардас и Паспоал ли? Не им дадох определен пост. И те като нас чакат, но там.
Принцът посочи вратата към коридора, където полилеите бяха изгасени веднага след пристигането му. Оттогава вратата стоеше широко отворена.
— Кого чакат те и кого чакаме ние? — попита ненадейно Шаверни, в чийто мрачен поглед бе проблеснала искрица разум.
— Не беше ли тук вчера, когато получих онова писмо, братовчеде? — обърна се Гонзаг към него.
— Не. Кого чакате?
— Някой, който ще заеме това място — отвърна принцът и посочи креслото, останало празно от началото на вечерята.
— Уличката, градината, преддверието, стълбището — навсякъде гъмжи от наемни убийци! — произнесе Шаверни с презрителен жест. — И всичко това заради един-единствен човек?!
— Този човек се казва Лагардер — рече Гонзаг с неволна превзетост.
— Лагардер! — повтори Шаверни. — Мразя го! — добави той, говорейки сам на себе си. — Но аз бях в ръцете му, а той ме пощади.
Гонзаг се наведе към него, за да чуе по-добре и отново поклати глава. После се изправи и попита:
— Мислите ли, господа, че тези предпазни мерки са достатъчни?
Шаверни сви рамене и се разсмя.
— Двайсет срещу един! — промърмори Навай. — Честно е, не ще и дума!
— По дяволите! — извика Ориол, успокоен от многочислеността на този страховит гарнизон. — Не ни е страх!
— Мислите ли — попита пак Гонзаг, — че двайсет души са достатъчни да го издебнат, да връхлетят изневиделица отгоре му и да го заловят — жив или мъртъв?
— Предостатъчно са, ваше височество! Предостатъчно! — разнесоха се викове наоколо.
— Мога ли да считам това за предварително уверение, че никой няма да ме обвини в непредпазливост?
— Гарантирам за това! — провикна се Шаверни. — Ако нещо липсва, то в никакъв случай не е предпазливост.
— Точно това исках да чуя! — кимна Гонзаг. — А сега искате ли да ви кажа моето мнение?
— Кажете, ваше височество, кажете!
Те отново бяха започнали да пият. Принц дьо Гонзаг се изправи.
— Според мен — рече той с бавене и сериозен глас, — всички предпазни мерки са абсолютно безполезни. Познавам човека. Лагардер ни пише: „Ще бъда у вас точно в девет часа.“ и в девет часа ние ще застанем лице срещу лице с Лагардер, уверен съм, кълна се в това! Няма армия, която би могла да попречи на Лагардер да се яви на определената среща. Дали ще се спусне по комина, дали ще влезе през прозореца, или ще изскочи от пода — това не знам, но точно в уречения час, нито миг по-рано или по-късно, ние ще го видим да сяда на тази маса.
— Дявол да го вземе! — извика Шаверни. — Дайте ми го, но един на един!
— Млъкни! — прекъсна го рязко Гонзаг. — Обичам да гледам двубои между джуджета и великани, но само по панаирите. И убеждението ми е толкова дълбоко, господа — добави той, обръщайки се към останалите сътрапезници, — че преди малко дори изпробвах закалката на шпагата си. — Принцът я измъкна от ножницата и огъна блестящата гъвкава стомана. — Часът наближава — довърши той, поглеждайки с крайчеца на окото си стенния часовник, — тъй че сторете като мен. Най-настоятелно ви препоръчвам да не разчитате на друго, освен на шпагите си.
Всички проследиха погледа му и се втренчиха във великолепния стенен часовник с махало, който тътнеше в касата си от розово дърво. Всеки миг стрелките му щяха да посочат девет часа. Сътрапезниците се втурнаха към шпагите си, захвърлени в безпорядък тук-там из салона.
— Дайте ми го! — настояваше Шаверни. — Само че един на един!
— Къде отиваш? — попита принцът Пейрол, виждайки го да се насочва към коридора.
— Да затворя вратата — отвърна предпазливият довереник.
— Остави вратата на мира! Щом веднъж съм казал, че ще остане широко отворена, така и ще бъде! Това е сигнал, господа — обърна се той към набързо въоръжилите се гуляйджии. — Затворят ли се, крилата й, ликувайте! Това ще означава: „Врагът е сразен!“ Но докато са отворени, бъдете нащрек!