— Ваше височество, нито за миг не съм се усъмнила, че ви ръководят благородни и достойни за вас подбуди, но от снощи стават наистина много странни неща. Ние сме само две бедни девойки и нямаме нужния опит, за да разплитаме загадки. От приятелски чувства към мен, ваше височество, и от състрадание към това клето дете, което обичам, и което е съсипано от мъка, ми кажете само думица, една-единствена думица, която ще ми помогне да разбера и ще ми послужи като аргумент срещу нейното упорство. Бих била много по-убедителна, ако можех да И кажа по какъв начин тази сватба ще съхрани живота на оногова, когото обича.
— Нима ми нямате доверие? — прекъсна я Гонзаг с укорителен тон. — И нима тя ви няма доверие? Щом вярвате в уверенията ми, уверете я, за да ви повярва и тя! И побързайте — повиши той властно тон, — чакам ви!
После й се поклони и доня Крус излезе. Междувременно врявата в салона ставаше все по-оглушителна. Чуваха се само весели викове и гръмък смях.
— Браво, Шаверни! — крещяха едни.
— Смелост, гърбушко! — деряха се други.
— Чашата на Шаверни беше по-пълна!
— Без шмекерии! Това е двубой не на живот, а на смърт!
— Ще се погубят! — пищяха дамите. — Те са луди!
— Ако наистина има толкова сини акции, колкото разправят — промърмори Нивел, — искам да ви заявя, че винаги съм изпитвала слабост към гърбавите!
— За бога, как само се наливат!
— Истински фунии! Сюнгери!
— Ама че ями! Браво, Шаверни!
— Смелост, гръбльо! Какви ти ями, същински бездни!
Езоп II, наречен още Йон, и малкият маркиз бяха заобиколени от плътна тълпа зрители, която набъбваше с всеки изминат миг. За тази нощ това бе второто им стълкновение.
Датиращото от онази епоха нашествие на английските нрави бе разпространило модата на пиянските турнири.
До тях се търкаляха дузина празни бутилки, които недвусмислено свидетелствуваха за съкрушителните удари, понесени, или по-скоро погълнати от двете враждуващи страни. Шаверни беше блед като платно и налените му с кръв очи сякаш всеки миг се канеха да изскочат от орбитите си. Но той беше свикнал с подобни схватки. Въпреки тънката си снага и привидно ограничения капацитет на стомаха си, маркизът беше опасен събутилник. Подвизите му бяха безчет. Гърбавия, напротив, беше силно зачервен и очите му неистово блестяха. Той се въртеше и не млъкваше нито за миг, което, както всеки знае, е много неблагоприятно условие. Дърдоренето опиянява почти толкова, колкото и самото вино. Има ли сериозна среща, всеки шампион на бутилката трябва да бъде ням. Ами тъй де, я вижте рибите! Щастието като че ли клонеше на страната на малкия марки.
— Залагам сто пистола за Шаверни! — извика Навай. — — Гърбавия ще се върне под наметалата!
— Държа — отвърна Гърбавия, като се олюля в креслото си. Това не убягна от погледа на Нивел, която извика:
— Залагам портфейла си за маркиза!
— А колко има в портфейла? — поинтересува се Езоп II между две големи глътки.
— Пет синички… Цялото ми състояние, уви!
— Държа ги срещу десет! — извика Гърбавия. — Дайте вино…
— Коя ти харесва най-много? — пошушна Паспоал на ухото на своя доблестен приятел, оглеждайки последователно Сидализ, Нивел, Фльори, Дебоа и другите госпожици.
— Гръм да ме порази дано! — възкликна Кокардас-младши, който не сваляше очи от Гърбавия. — Негова милост ще вземе да се удави накрая. Познавам само един човек, който може да пие така!
Езоп II стана от мястото си и за миг на всички им се стори, че ще падне. Той обаче най-невъзмутимо се настани върху масата, обгръщайки присъствуващите с циничния си подигравателен поглед.
— Нямате ли по-големи чаши? — извика той и запокити своята надалеч. — С тези лешникови черупки можем и да осъмнем!
X. Триумфът на Гърбавия
Ето ни — отново в стаята на партерния етаж, където в началото на вечерята бяхме видели Орор и доня Крус. Орор беше сама и макар да бе коленичила на килима, не се молеше.
От известно време шумът, долитащ от горния етаж, се беше усилил. Причина за това бе разгорялото се единоборство между Шаверни и Гърбавия. Но Орор дори не ги чуваше. Тя бе потънала в мисли и зачервените й от плач очи невиждащо се взираха нейде в пространството. Унесът й бе тъй дълбок, че тя дори не обърна внимание на лекия шум, който доня Крус вдигна на влизане в стаята. Испанката се приближи на пръсти и я целуна по косата. Орор бавно извърна глава и сърцето на циганката се сви от мъка, когато зърна клетите й, останали без капчица кръв страни и помътнелите от плач очи.