— Тишина! — развикаха се наоколо. — Йон ще държи реч!
— Дами и господа — подхвана Гърбавия, жестикулирайки като адвокат пред съдебни заседатели, — трогнат съм до дъното на душата си от любезното внимание, с което благоволихте да ме почетете. Съзнанието, че съм недостоен за него би трябвало, без съмнение, да ме накара да онемея, но…
— Много добре! — извика Навай. — Та той говори като по книга!
— Скромността ви изтъква още повече вашите добродетели, Йон — обади се и Нивел.
— Благодаря ви, дами и господа! Вашата снизходителност ми вдъхва смелост да сторя всичко, което е по силите ми, за да се покажа достоен както за нея, така и за благоволението на славния принц, комуто ще дължа моята другарка в живота!
— Отлично! Браво, Езоп! Малко повече патос!
— Дай сега няколко жеста с лявата ръка! — настоя Навай.
— Спастри някое подобаващо куплетче! — извика Дебоа.
— Хайде, стъпчица от менует! Изкарай една жига върху покривката!
— Не бъди неблагодарник, Йон! — изрева въодушевен Hoce. — Изиграй ни сцената с Ахил и Агамемнон!
— Туй са отживелици, дами и господа! — прекъсна го Езоп II сериозно. — Смятам да направя нещо много повече, за да ви засвидетелствувам признателността си. Възнамерявам да ви представя една съвсем нова пиеса, при това на премиера!
— Творения Йонови! Брависимо! Написал е пиеса!
— Ако не друго, то поне ще импровизирам, дами и господа. Наемам се да ви докажа, че дарбата да съблазняваш е по-силна дори от самата природа…
Гръмна такъв възторжен вик, че прозорците на салона потрепераха.
— Урок по галантност! — задъхваха се от смях гуляйджиите. — „Изкуството да се харесваме“ от Езоп II, наречен още Йон!
— Той носи в джоба си Венериния пояс!
— Йон си е присвоил глумите, смеха, дарбите и стрелите на младия Купидон!
— Браво, гърбушко! Ти си просто чудесен!
Той се поклони и с усмивка добави:
— Доведете ми младоженката и ви уверявам, че ще направя всичко, за да поразвлека достойно публиката!
— Начаса те ангажирам в операта, само да поискаш! — възторжено извика Нивел. — Тъкмо ни липсват балетисти!
— Жената на Гърбавия! — крещяха господата. — Сервирайте — жената на Гърбавия!
В този момент вратата на будоара се отвори. Гонзаг с жест призова към тишина. В салона, нежно подкрепяйки олюляващата се и по-бледа от мъртвец Орор, влезе доня Крус. Подире им вървеше Пейрол.
При вида на Орор сред присъствуващите се разнесе възхитен шепот. В първия миг господата напълно забравиха за комичното представление, което с такова нетърпение бяха очаквали, и дори Гърбавия не намери подкрепа, когато, вдигайки лорнета пред очите си, цинично възкликна:
— Дявол го взел! Жена ми била красавица!
Нейде вдън тези по-скоро заблудени, отколкото безвъзвратно пропаднали души се разгоря пламъчето на състраданието. За миг дори жените изпитаха жалост — такава неизразима печал и кротко примирение се четеше върху прелестното девиче лице. Наблюдавайки армията си, Гонзаг недоволно свъси вежди. Прокълнатите души, Таран, Монтобер и Албре, тутакси се засрамиха от вълнението си и побързаха да извикат:
— Ама че късметлия бил пустият му гръбльо!
Такова беше и мнението на брат Паспоал, който тъкмо влизаше заедно с доблестния си приятел Кокардас. Но завистта му много бързо се смени с удивление, когато той, както и Кокардас, позна двете девойки от улица „Шантр“: момичето, което гасконецът бе зърнал под ръка с Лагардер в Барцелона, и девойката, видяна от брат Паспоал, отново с Лагардер, в Брюксел.
Нито един от тях не бе посветен в тайната на предстоящата комедия, която оставаше за тях пълна загадка, но и двамата знаеха, че ще се случи нещо наистина необикновено. Те незабелязано се сбутаха с лакът и погледът, който си размениха, недвусмислено означаваше „Внимание!“ Излишно бе да проверяват рапирите си, за да разберат, че едва ги свърта в ножниците им. Кокардас с леко кимване на глава отвърна на изпитателния поглед на Гърбавия.
— Виж го ти! — изсумтя той, обръщайки се към Паспоал. — Мъничето иска да разбере дали сме предали писмото му. Не беше нужно да ходим кой знае колко далеч.
Междувременно доня Крус търсеше Шаверни с поглед.
— Може би принцът е променил решението си — прошепна тя на ухото на приятелката си. — Не виждам никъде господин маркиза.
Орор дори не вдигна очи, а само тъжно поклати глава. Очевидно не се надяваше на милост. Когато Гонзаг се обърна към нея, доня Крус я хвана за ръка и я накара да пристъпи напред. Принцът бе силно пребледнял, макар че пресилено се усмихваше. До него стоеше Гърбавия, който полагаше всички усилия да изглежда изискан и току подръпваше жабото си с победоносен вид. За миг погледът на доня Крус и неговия се кръстосаха и девойката понечи да го попита с очи, но той остана невъзмутим.