— Мило дете — рече Гонзаг, чийто глас се стори на всички леко променен, — каза ли ви госпожица дьо Ньовер какво очакваме от вас?
Орор дори не го погледна, но гордо вдигна глава и с ясен и твърд глас произнесе:
— Госпожица дьо Ньовер съм аз!
Гърбавия трепна толкова силно, че вълнението му бе забелязано дори сред всеобщото изумление. Той обаче начаса се окопити и извика:
— По дяволите! Жена ми била и от знатен род!
— Жена му?! — недоумяващо повтори доня Крус.
В салона се разнесе невъздържан шепот. Този път обаче нямаше и помен от враждебността, с която само допреди миг жените се бяха отнасяли към доня Крус Името Ньовер напълно прилягаше на тази невинна и очарователна в гордостта си главица.
Гонзаг рязко се обърна към доня Крус и гневно попита:
— Вие ли втълпихте тази измислица в главата на бедното дете?
— Ах! — възкликна разочаровано Гърбавия. — Измислица било, значи!
Тук-там се позасмяха, но в салона продължаваше да цари неведом смразяващ хлад. Пейрол беше мрачен като клисар в траур.
— Не, не съм аз! — избъбра поуплашената от гнева на принца доня Крус. — Но ако е вярно…?
Гонзаг презрително сви рамене.
— Къде е маркиз дьо Шаверни? — продължи циганката. — И какво означават думите на този човек?
Тя сочеше Гърбавия, единствен запазил хладнокръвие сред гуляйджиите.
— Госпожице дьо Ньовер — прекъсна я принцът, — знайте, че вие вече изиграхте ролята си. И ако сега ви е хрумнало да преотстъпвате правата си, то аз, слава богу, съм тук, за да ги отстоя. Аз съм ваш настойник, а всички тук са членове на семейния съвет, който вчера заседаваше в моя дворец; тук присъствува дори мнозинството от него. Ако се бях вслушал във всеобщото мнение, навярно бих проявил по-малко снизхождение към подобно дръзко и безочливо самозванство, но аз постъпих така, както ми повеляваше моето състрадателно сърце и мъдрият ми житейски опит, и не пожелах да придавам трагическа окраска на неща, принадлежащи безспорно към областта на комедията.
Той замълча. Доня Крус не разбираше нищо; за нея тези думи бяха просто звуци, лишени от какъвто и да било смисъл. Очевидно Орор ги разбираше по-добре, тъй като на устните й се появи горчива и тъжна усмивка. Гонзаг обгърна с поглед присъствуващите. Всеки бе навел очи, с изключение на изгарящите от любопитство жени и на Гърбавия, който сякаш с нетърпение чакаше края на това нравоучение.
— Говоря така само заради вас, госпожице дьо Ньовер — обърна се отново принцът към доня Крус, — тъй като от тук присъствуващите вие единствена имате нужда да бъдете убеждавана. Моите многоуважаеми приятели и съветници напълно споделят мнението ми; моите думи изразяват собствените им мисли. — Гонзаг отново погледна хранениците си, но тъй като никой не възрази, той продължи: — Това, което преди малко ви казах относно намерението ми да избягна някое по-сурово наказание, се потвърждава красноречиво от самото присъствие на нашите прелестни приятелки. Уверявам ви, че ако ставаше дума за наказание, пропорционално на простъпката, те нямаше да бъдат тук.
— Но за каква простъпка говорите? — прекъсна го Нивел. — Не ни печете на бавен огън, ваше височество!
— За каква простъпка ли? — повтори Гонзаг като умело се престори, че едва сдържа негодуванието си. — Простъпката е несъмнено тежка, щом законът окачествява като престъпление проникването в някое именито семейство с цел измамнически да се запълни празнотата, дължаща се на принудително отсъствие или смърт.
— Но клетата Орор не е сторила нищо такова! — понечи да го прекъсне доня Крус.
— Мълчете! — сряза я Гонзаг. — Тази прелестна авантюристка се нуждае от юзда и господар. Бог ми е свидетел, че не й желая злото, дори жертвувам значителна сума, за да може одисеята й да завърши щастливо: омъжвам я!
— Ха тъй! — възкликна Езоп II. — Ето я и последната дума!
Гонзаг го хвана за ръка и продължи:
— И искам да й кажа следното: Ето един честен човек, който ви обича и изгаря от желание да заслужи честта да ви бъде съпруг.
— Вие ме измамихте, ваше височество! — извика циганката, почервеняла от гняв. — Изобщо не ставаше дума за него! Та нима е възможно човек да се обрече на подобно създание?
— Защо не, ако има достатъчно „синички“! — обади се Нивел полугласно.
— Не е особено ласкателно това! Никак дори! — промърмори Езоп II. — Надявам се обаче, че младата особа скоро ще промени мнението си.
— Сега най-сетне разбрах що за човек сте вие! — обърна се към него разярената доня Крус. — Вече не се и съмнявам, че вие, точно вие сте в основата на цялата тази интрига. И точно вие, уверена съм в това, издадохте убежището на Орор!