— Гръм да ме порази дано! — обади се отново Кокардас, поглеждайки многозначително Паспоал. — Туй трябва да го видиш, за да го повярваш!
— Аз и да го видя, пак не вярвам! — изсумтя Пейрол иззад гърба на Гонзаг.
— Но как тъй, за бога?! — възразиха наоколо. — Невъзможно е да отричаш очевидното!
Пейрол само мрачно поклати глава.
— Не бива да подценяваме нищо! — продължаваше шепнешком Гърбавия, който, без съмнение, напълно основателно разчиташе на съучастничеството на доня Крус. — В момента Гонзаг и неговата прокълната душа са тук, тъй че трябва и тях да измамим. Когато ръката ти докосне моята, Орор, трябва да трепнеш и смаяно да се озърнеш. Много добре!
— Същото съм го играла в Операта, в „Красавицата и Звяра“ — рече Нивел и пренебрежително сви рамене. — И изглеждах много по-стъписана от малката, нали, Ориол?
— Бяхте възхитителна, както винаги! — отвърна дебелият борсов посредник. — Но какво ли сътресение е изпитало клетото дете, когато ръцете им се срещнаха!
— Това недвусмислено, доказва наличието на неприязън и нечиста сила! — многозначително рече Таран.
Барон Батц, който в никакъв случай не бе някой невежа, потвърди:
— Я! Небриясън! Я, я! Нешиста сила, макия! Я, я!
— Сега се обърни с цяло тяло към мен — шепнеше Гърбавия. — Бавно, бавно! — Той се изправи и вперил в нея властен поглед, продължи: — Изправи се като автомат. Добре! Погледни ме, направи крачка напред и падни в прегръдките ми!
Орор се подчини. Доня Крус стоеше неподвижно като статуя. Откъм вратата, която в същия миг широко се отвори, долетяха гръмки ръкопляскания.
Прелестната главица на Орор се облягаше на гърдите на Езоп II, наречен още йон.
— Точно пет минути! — извика Навай с часовник в ръка.
— Дали пък не е превърнал красивата сеньорита в статуя от сол! — попита Hoce.
Тълпата зрители със силна врява нахлу в салона. Чу се пронизителният кикот на Гърбавия, който се обърна към Гонзаг:
— Не беше чак толкова трудно, ваше височество.
— Тук има нещо подозрително, ваше височество — шепнеше в същото време Пейрол на господаря си. — Този негодник трябва да е изкусен шарлатанин, внимавайте!
— Да не те е страх, че ще ти задигне разсъдъка? — попита Гонзаг, после се обърна към Езоп II, наречен още Йон, и добави. — Браво, приятелю! Ще ни дадеш ли рецептата си?
— Тя е за продан, ваше височество — отвърна Гърбавия.
— А ще изтрае ли до сватбата?
— Дотогава — да, но не и след това.
— За колко продаваш талисмана си, гърбушко? — провикна се Ориол.
— Почти без пари, но за да ти върши работа е нужна една доста скъпичка съставка.
— И коя е тя? — полюбопитствува нисичкият дебел посредник.
— Ум — отвърна Езоп II. — Идете на пазара, драги ми благороднико.
Ориол тутакси се скри в тълпата. Наоколо заръкопляскаха. Шоази, Hoce и Навай бяха наобиколили доня Крус и жадно я разпитваха:
— Какво каза той? На латински ли говореше? Държеше ли в ръка някаква стъкленица?
— Говореше на еврейски — отвърна циганката, която постепенно идваше на себе си.
— Но разбираше ли го красивата девойка?
— Съвсем свободно. Той пъхна лявата си ръка в джоба и измъкна оттам нещо, което приличаше на… как да ви кажа…
— На вълшебен пръстен?
— По-скоро на пачка акции! — поправи ги Нивел.
— Приличаше на носна кърпа! — сопна се циганката и им обърна гръб.
— Та ти си бил много полезен човек, друже! — рече Гонзаг, слагайки ръка на рамото на Гърбавия. — Възхищавам ти се, ей богу!
— Не е зле за дебютант, нали, ваше височество? — скромно се усмихна Езоп II. — Но помолете господата да се поотдръпнат. Отстъпете, моля! Назад! Остава сега да ми я изплашите! И без това доста се измъчих. Но къде е нотариусът?
— Доведете кралския нотариус! — заповяда принц дьо Гонзаг.
XIII. Подписването на брачния договор
Целия предишен ден госпожа принцеса дьо Гонзаг бе прекарала в покоите си, но множество посетители бяха нарушили уединението, на което от години се обричаше вдовицата на Ньовер. Още в зори тя бе написала и изпратила голям брой писма и отзивчивите посетители побързаха да й донесат отговорите си на крака. Така тя последователно прие кардинал дьо Биси, херцог дьо Треме — губернатора на Париж, полицейския лейтенант Машо, председателя дьо Ламоаньон и вицеканцлера Воайе д’Аржансон. Към всеки от тях принцесата се обърна с молба за помощ и съдействие срещу Лагардер, самозвания благородник, който й бе отнел едничката дъщеря. И всекиму тя предаде разговора си с Лагардер, който разгневен, че бленуваното от него немислимо възнаграждение му се изплъзва, бе започнал най-безсрамно да изопачава нещата.