Вместо да се спуснат на долния етаж, те отвориха външната врата и излязоха в градината. Нямаше и помен от засадата, устроена от Гонзаг пред павилиона. Нашите двама юначаги стигнаха безпрепятствено чак до алеята, където предния ден Пейрол бе открил труповете — на Салдан и Фаенца. Алеята беше безлюдна.
Най-странно обаче им се стори обстоятелството, че потайната вратичка, водеща към улицата, беше широко отворена.
На улицата нямаше жива душа. Нашите храбреци се спогледаха.
— Ама че работа! — промърмори Кокардас. — Не ще да го е свършил оня лудньо Парижанчето, щом от снощи е на небето.
— Знаеш ли го на какво е способен! — възрази Паспоал.
В този момент откъм църквата до ушите им долетя неясен шум.
— Ти стой тук! — разпореди се гасконецът. — Ще ида да хвърля един поглед.
Той предпазливо се промъкна покрай градинския зид, докато Паспоал остана на пост при вратичката. В този край градината граничеше с гробището „Сен Маглоар“. Кокардас видя, че то просто гъмжи от гвардейци.
— Е, гълъбчето ми — рече той, когато се върна, — ако ни е писано да танцуваме, то поне цигулари няма да ни липсват!
Междувременно Ориол и приятелите му нахлуха в стаята на Гонзаг, където метр Гриво-старши, кралски нотариус, безметежно спеше на един диван до малка еднокрака масичка, отрупана с остатъците от разкошна вечеря.
Не знам защо в наши дни на нотариусите се гледа с неприязън. Нотариусите, общо взето, са люде чистоплътни, жизнерадостни, охранени, с много кротък нрав, ползуващи се със славата на шегаджии сред близките си и надарени с рядка проницателност при игра на вист. На масата се държат възпитано; в тях е намерила сигурно убежище рицарската учтивост; те са изключително галантни с богатите стари дами и безспорно малко са французите, на които тъй добре приляга бялата вратовръзка, неразделна спътница на златните очила. Но близко е времето, когато нещата коренно ще се променят и всеки ще бъде принуден да признае, че един млад русокос нотариус с достолепни и вежливи обноски, чието оформящо се коремче е все още далеч от разцвета си, е едно от най-прелестните цветя на нашата цивилизация.
Освен всичко това, метр Гриво-старши, секретар-нотариус на краля и на Шатле, имаше честта да бъде предан слуга на негово височество принц дьо Гонзаг. Той беше около четирийсетгодишен хубавеляк, дебел, румен, жизнерадостен и усмихнат, тъй че бе истинско удоволствие да го гледаш. Ориол го хвана за едната ръка, Сидализ за другата, и двамата го помъкнаха към първия етаж.
Видът на един нотариус караше Нивел почти винаги да изпада в умиление; та нали точно те придаваха законна сила и стойност на даренията, направени приживе.
Метр Гриво-старши, човек изискан и вежлив, се поклони на принца, дамите и господата с безупречно чинопочитание. В себе си той носеше черновата на предварително съставения брачен договор, в който засега беше вписано само името на Шаверни. Налагаше се да го поправят. По покана на Пейрол, метр Гриво-старши се настани на една масичка и като извади от джоба си перо, мастилница и стъргалка за пера, се залови за работа. Гонзаг и повечето гуляйджии продължаваха да стоят около Гърбавия.
— Много ли ще се бавите? — поинтересува се последният, обръщайки се към нотариуса.
— Метр Гриво — разсмя се принцът, — трябва да разберете съвсем естественото нетърпение на младоженците!
— Моля само за пет минути, ваше височество — отвърна нотариусът.
С една ръка Езоп II подръпна жабото си, докато с другата погали Орор по косата с победоносен вид.
— Време, колкото да съблазниш една жена! — рече той.
— Да пием, щом имаме повод! — извика Гонзаг. — Да пием за удачния брак!
Бутилките шампанско се отвориха отново. Този път веселието безпрепятствено вземаше връх. От тревогата не бе останала и следа; всички се чувствуваха в прекрасно разположение на духа.
Доня Крус сама напълни чашата на Гонзаг.
— За тяхното щастие! — весело вдигна наздравица тя.
— За тяхното щастие! — повториха през смях останалите, надигайки чаши.
— Ха тъй! — извика Езоп II. — Няма ли тук някой поет, за да ми съчини сватбена ода?
— Поет! Търси се поет! — развикаха се гуляйджиите.
Метр Гриво-старши пъхна перото зад ухото си.
— Не може всичко наведнъж — благодушно промълви той. — Нека по-напред приключа с договора, а сетне ще импровизирам и няколко стихчета.
Гърбавия му благодари с величествен жест.
— Поезия от Шатле! — прихна Навай. — Нотариални мадригали. Ха сега отречете, че нашият век не бил златен!
— Че кой мисли да отрича?! — обади ce Hoce. — От чешмите ще бликне бадемово мляко и пенливо вино.