— Няма нужда! Няма нужда! — повтаряше Езоп II.
Със смях и шеги, гуляйджиите му препасаха шпагата. Кокардас и Паспоал отлично забелязаха, че в момента, когато докосна дръжката й, десницата му неволно и като че ли радостно трепна. Но това го забелязаха само те. Веднъж препасали му шпагата, Гърбавия престана да се противи. Какво да се прави, станалото — станало! Но висящото на кръста му оръжие ненадейно предизвика у него нов прилив на самонадеяност. Той започна да пристъпва важно, перчейки се при това толкова смешно, че всички избухнаха в неудържим смях. Хвърлиха се да го прегръщат; притискаха го, подмятаха го като кукла. Гърбавия имаше страхотен успех! Той незлобливо приемаше закачките им, но когато стигна до масата, заяви:
— Хайде, стига вече, цял ме изпомачкахте! И не притискайте жена ми тъй отблизо, моля! Оставете ме да си поема дъх, господа приятели мои, за да можем най-сетне да узаконим брачния договор.
Метр Гриво-старши седеше все така на масата, държейки перото си над договора.
— Вашите фамилни имена, моля — подхвана той, — малките ви имена, титли и място на раждане…
Гърбавия леко побутна с крак стола на секретар-нотариуса, който се извърна, за да го погледне.
— Вие подписахте ли? — попита го Езоп II.
— Разбира се — отвърна метр Гриво-старши.
— В такъв случай си вървете с мир, добри човече — рече Гърбавия и го изблъска от стола.
После важно се настани на мястото му. Присъствуващите отново прихнаха. Всичко, което отсега нататък правеше Гърбавия, беше повод за смях.
— Но защо, по дяволите, иска сам да впише името си? — полюбопитствува все пак Навай.
Пейрол тихичко разговаряше с Гонзаг, който току повдигаше рамене. Несъмнено довереникът на принца виждаше някаква причина за безпокойство в това, което ставаше тук. Гонзаг му се присмиваше и го наричаше страхливец.
— Ей сега ще видите! — отвърна Гърбавия на въпроса на Навай и с присъщия си пронизителен кикот, добави: — Да знаете само каква изненада съм ви приготвил! Ще видите, ще видите! Междувременно пийнете по-добре.
Веднага последваха съвета му. Чашите бяха напълнени. Със сигурна ръка и едър почерк, Гърбавия се захвана да попълва празните места върху договора.
— Мътните я взели тази шпага! — изруга той, опитвайки се да и намери по-подходящо място.
Нов взрив от смях последва думите му. Гърбавия все повече и повече се оплиташе в бойното си снаряжение. Човек би казал, че за него дългата шпага е по-скоро инструмент за мъчение.
— Ще подпише! — извикаха някои.
— Няма! — възразиха други.
Изкаран от търпение, Гърбавия измъкна шпагата от ножницата и я постави на масата пред себе си. Зрителите отново се разсмяха. Кокардас незабелязано стисна ръката на Паспоал и изсумтя:
— Господ да ни е на помощ! Лъкът е вече готов!
— Пази се от цигулките! — прошепна брат Паспоал.
Всеки момент стрелките на часовника щяха да посочат четири часа.
— Подпишете, госпожице — каза Гърбавия, подавайки перото на Орор.
За миг тя се поколеба; той я погледна в очите и промълви:
— Подпишете се с истинското си име, щом вече го знаете!
Орор се наведе над пергамента и се подписа. Всички видяха как надничащата иззад рамото й доня Крус трепна от удивление.
— Е, какво? — не се стърпяха любопитните. — Готово ли е? Възпирайки ги с жест, Гърбавия взе перото и на свой ред се подписа.
— Готово — рече той. — Елате да видите, има да се чудите!
Всички се втурнаха към масата. Гърбавия захвърли перото и с небрежен жест взе шпагата.
— Внимание! — прошепна Кокардас-младши.
— Готов съм! — отзова се решително брат Паспоал.
Първи стигнаха до масата Гонзаг и Пейрол, но едва прочели преамбулата на договора, те отстъпиха три крачки назад.
— Какво има? Името! Кажете името! — настояваха напиращите зад тях.
Гърбавия беше обещал да ги изненада и сдържа обещанието си. В един миг всички видяха как безформените му крака внезапно се изопнаха, как снагата му се издължи, а шпагата сякаш се срасна с десницата му.
— Гръм да ме порази дано! — избоботи Кокардас. — Къде-къде по-щури номера правеше в Двора на фонтаните немирникът му недей, когато беше малък!
Гърбавия се изправи в цял ръст и с рязко движение отхвърли назад косата си. Красива, благородна глава засия на широкоплещестата му, яка и грациозна снага.
— Елате и го прочетете! — каза той, обгръщайки с искрящ поглед стъписаната тълпа.
В същото време върхът на шпагата му се заби в подписа. Всички проследиха с поглед движението му и в салона гръмна едногласен вик, повтарящ едно-единствено име: