— Лагардер! Лагардер!
— Да, Лагардер! — повтори Анри. — Лагардер, който винаги се явява на уречената среща!
В първия миг на всеобщо изумление, той навярно би успял да си пробие път в нестройните редици на враговете си. Но Лагардер дори не помръдна. С една ръка той притискаше треперещата Орор към гърдите си, а в другата здраво стискаше шпагата. Кокардас и Паспоал, и двамата с голи рапири в ръце, стояха зад гърба му. Гонзаг на свой ред измъкна шпагата си. Приближените му до един го последваха. С една дума, бяха десет срещу един. Доня Крус понечи да се втурне между двата враждуващи лагера, но Пейрол я сграбчи през кръста и я издърпа встрани.
— Господа, този човек не трябва да излезе оттук! — процеди принцът през зъби с побелели устни. — Напред!
Навай, Hoce, Шоази, Жирон и другите благородници устремно се хвърлиха в атака. Лагардер дори не си беше направил труда да остави масата между себе си и своите неприятели. Без да изпуска Орор, той я прикри и зае гард. Кокардас и Паспоал защитаваха фланговете му.
— Хайде, гълъбче! — извика гасконецът. — Повече от шест месеца постим! Дръж се, мътните го взели!
— Аз съм тук! — извика Лагардер, нанасяйки първия удар. След няколко секунди, хората на Гонзаг отстъпиха. На пода в локва кръв останаха да лежат Жирон и Албре.
Лагардер и двамината юначаги, невредими и неподвижни като статуи, очакваха втория сблъсък.
— Господин дьо Гонзаг — каза Лагардер, — вие се опитахте да устроите пародия на венчавка. Тя обаче е действителна, бранният договор носи вашия собствен подпис.
— Напред! Напред! — извика принцът, задъхвайки се от ярост.
Този път той лично поведе свещения си батальон в атака. Стенният часовник отброи пет часа. Внезапно отвън долетя силен шум, после по вратата се посипаха кънтящи удари и нечий глас извика:
— В името на краля!
Необичайна гледка представляваше салонът, където оргията навсякъде бе оставила своя отпечатък. Масата бе все така отрупана с ястия и полупразни бутилки. Тук-там обърнати чаши наслагваха широки винени петна върху кървавите пръски на битката. В дъното, близо до будоара, където доскоро се намираха сватбените дарове, а сега, ни жив — ни умрял, се криеше метр Гриво-старши, безмълвна и неподвижна стоеше групата на Лагардер, Орор и двамината учители по фехтовка. В средата на салона, спрени в устрема си от вика: „В името на краля!“, Гонзаг и хората му с ужас гледаха входната врата. Обезумелите от страх жени се криеха по всички ъгли.
Между двете групи, в локва с тъмночервен цвят лежаха два трупа.
Несъмнено онези, които в тази среднощна доба чукаха на вратата на принц дьо Гонзаг, не се и надяваха, че ще им отворят веднага. Това бяха гвардейците и приставите от Шатле, които видяхме първо в двора на двореца на Ламоаньон, а сетне и в гробището „Сен Маглоар“. Те предварително бяха взели всички необходими мерки. След три последователни подканвания, вратата беше изкъртена. В салона нахлу тропотът на войнишки ботуши. Студ прониза Гонзаг до мозъка на костите. Възмездието ли идеше за него?
— Господа — каза той, прибирайки шпагата си в ножницата, — човек не се противи на хората на краля. — Но едва чуто добави: — Ако не е наложително!
На прага се появи гвардейският капитан Бодон дьо Боагийо и повтори:
— Господа, в името на краля!
После хладно се поклони на принц дьо Гонзаг и се отдръпна, за да стори път на войниците си. Приставите на свой ред влязоха в салона.
— Но какво означава това, господине? — попита Гонзаг.
Боагийо погледна двата трупа върху паркета, после групата, съставена от Лагардер и неговите двамина храбреци, които продължаваха да стоят с голи шпаги в ръце.
— По дяволите! — промърмори той. — Вярно казваха, че бил несравним воин! Принце — обърна се той към Гонзаг, — тази нощ съм на заповедите на вашата съпруга, принцесата.
— Да не би моята съпруга, принцесата…? — започна гневно Гонзаг, но не успя да довърши.
На прага на свой ред се бе появила вдовицата на Ньовер. Тя отново бе в траурните си одежди. При вида на жените, на своеобразните картини, покриващи лампериите на салона, и разнородните следи, свидетелствуващи за оргията и разигралата се след нея битка, принцесата рязко спусна воала си.
— Не идвам заради вас, господине — обърна се тя към съпруга си, после се приближи до Лагардер и продължи: — Господин дьо Лагардер, двайсет и четиричасовият срок изтече. Вашите съдии ви чакат. Предайте шпагата си!
— И тази жена е моята майка! — промълви Орор и закри лицето си с ръце.
— Господа — обърна се принцесата към гвардейците, — изпълнете дълга си!
Лагардер хвърли шпагата си в нозете на Бодон дьо Боагийо. Безмълвни, Гонзаг и хората му не помръдваха. Когато Бодон дьо Боагийо посочи на Лагардер вратата, той пристъпи към принцеса дьо Гонзаг, продължавайки да държи Орор за ръка.