— И таз добра! — възкликна Лагардер. — Защо не се смеете вече, проклетници? Не намирате ли, че приключението е доста забавно.
— Бих искал да знам — сериозно попита Кокардас, — дали в писмото си до Ньовер сте споменали за госпожица дьо Кайлюс?
— По дяволите! Обясних му надълго и нашироко за какво става дума. Все пак ми беше необходим някакъв претекст, за да му определя среща толкова далече.
Побойниците се спогледаха.
— Това пък сега какво е? Какво ви става? — рязко попита Парижанчето.
— Просто размишляваме — отговори Паспоал. — И сме щастливи, че сме тук, за да ви услужим.
— Гръм да ме порази, но това е самата истина! — добави Кокардас. — И нашата помощ ще ви бъде от голяма полза.
Лагардер избухна в смях, толкова забавна му се стори само мисълта за това.
— Няма да се смеете повече, господин кавалер, когато научите една новина… — надуто произнесе гасконецът.
— Я да я чуем.
— Ньовер няма да дойде сам на срещата.
— И таз добра! Че защо?
— Защото след онова, което сте му написал вече и дума не може да става само за една закачка между двама ви: тази вечер един от вас трябва да умре. Ньовер е съпругът на госпожица дьо Кайлюс.
Кокардас-младши се заблуждаваше като мислеше, че Лагардер ще престане да се смее. Щуракът му с щурак се хвана за корема от смях.
— Браво! — извика той. — Тайна венчавка! Същински испански роман! По дяволите, това наистина надминава очакванията ми. Не се и надявах на такова последно приключение!
— И само като си помисли човек, че такива хора се изпращат в изгнание! — с прочувствен тон заключи брат Паспоал.
VI. Приземният прозорец
Спускаше се непрогледна нощ. Мрачната грамада на замъка Кайлюс неясно се открояваше на фона на небето.
— Чуйте, кавалере — каза Кокардас в момента, когато Лагардер стана, пристягайки колана на шпагата си, — без излишна скромност, за бога! Приемете услугите ни в тази битка, която навярно ще бъде неравна.
Лагардер само повдигна рамене. Паспоал, който стоеше зад гърба му го докосна по ръката.
— Ако бих могъл да ви бъда полезен с нещо за галантната лудория, то… — промълви той и се изчерви до корена на косата.
Според думите на един гръцки философ червеното е цвят на целомъдрието. Амабл Паспоал в най-висша степен съответствуваше на цвета, но бе напълно лишен от целомъдрие.
— Дявол го взел, приятели мои! — сопна се Лагардер. — Имам навика сам да си върша работата и вие отлично знаете това. Ето, иде нощ, пийнете още по чашка и се смитайте, това е единствената услуга, която искам от вас.
Доброволците веднага отидоха при конете си, но учителите яо фехтовка дори не се помръднаха. Кокардас дръпна Лагардер настрана.
— Бог ми е свидетел, че бих се оставил да ме убият като псе заради вас, кавалере! — смутено прошепна той. — Но…
— Но какво?
— Всеки със занаята си, нали знаете. Ние не можем да си тръгнем оттук.
— Виж ти! И защо?
— Защото и ние чакаме някого.
— Тъй ли? И кой е този някой?
— Само не се гневете. Този някой е Филип дьо Ньовер.
Парижанина трепна.
— Виж ти! — повтори той. — А защо чакате господин дьо Ньовер?
— По заръка на един благородник… — започна Кокардас, но не довърши.
Пръстите на Лагардер стиснаха китката му като менгеме.
— Засада! — извика той. — И ти имаш дързостта да го кажеш точно на мен!
— Моля ви да забележите, че… — намеси се брат Паспоал.
— Млък, проклетници! Забранявам ви, чувате ме добре, нали, забранявам ви да докосвате дори косъм от главата на Ньовер, ако не искате да си имате работа с мен! Ньовер ми принадлежи и ако му е писано да умре, то ще загине от моята ръка, в почтен двубой. Но от вашите… Никога! Поне докато съм жив!
Лагардер се беше изправил в цял ръст. Той беше от онези хора, чийто глас не трепери, когато са разгневени, а отеква още по-звучно. Наемните убийци го наобиколиха с нерешителен вид.
— Сега разбирам защо ме накарахте да ви покажа удара на Ньовер! — продължи той. — И то точно аз… Кариг!
Кариг веднага се отзова на заповедта му, следван от хората си, които водеха за поводите натоварените със сено коне.
— Срамно! — продължи Лагардер. — Срамно е, че такива хора ни накараха да поделим виното им!
— Какви жестоки думи! — въздъхна Паспоал, чийто очи веднага се насълзиха.