II. Пледоария
Ударът беше дързък, умело нанесен и попадна в целта. Регентът на Франция наведе очи под суровия поглед на Гонзаг, който, закален в словесни битки, предварително бе преценил въздействието му.
Това, което се готвеше да разкаже, в никакъв случай не беше импровизация.
— Нима се осмелявате да твърдите, че не съм изпълнил приятелския си дълг? — промълви регентът.
— Ни най-малко, ваше височество — отвърна Гонзаг, — но тъй като съм принуден да се защитавам, аз чисто и просто ще направя сравнение между моето и вашето поведение. Сами сме и ваше кралско височество няма защо да се черви.
Филип Орлеански вече се бе съвзел от смущението си.
— Познаваме се отдавна, принце — каза той, — но внимавайте, отивате твърде далеч!
— Нима бихте ме наказал заради това, че останах верен на нашия брат и след смъртта му? — попита Гонзаг и го погледна право з очите.
— Ако са ви злепоставили, ще получите удовлетворение — отвърна регентът. — Говорете!
Гонзаг се беше надявал на повече гняв. Спокойствието на Орлеанския херцог го принуди да се лиши от един ораторски прийом, на който беше възлагал големи надежди. Без обаче ни най-малко да се смути, той поде:
— На моя приятел, на Филип Орлеански, който довчера още ме обичаше и ми беше скъп, аз навярно бих разказал моята история с други думи, но в положението, в което ваше кралско височество и аз се намираме, е необходимо само сбито и ясно резюме. Преди всичко трябва да ви кажа, че този Лагардер е не само наемен убиец, при това от най-опасната разновидност и нещо като герой сред себеподобните си, но човек умен и лукав, способен да преследва честолюбивите си замисли в продължение на години, без да жали сили и без да се спира пред нищо, за да постигне целта си. Нямам основания да смятам, че идеята да се омъжи за наследницата на Ньовер му е хрумнала още в началото, тъй като за тази цел, откакто пресече границата, трябваше да чака не по-малко от петнайсет-шестнайсет години, а това е твърде много. Първоначалното му намерение безусловно е било да поиска някакъв баснословен откуп; той знаеше, че Ньовер и Кайлюс са богати. Аз, човекът, който неотстъпно вървеше по петите му още от нощта на престъплението, знам всяка една от стъпките му: чисто и просто той беше заложил на факта, че държи детето в ръцете си, надявайки се да забогатее изведнъж, но действията ми го принудиха да промени плановете си. По начина, по който водех хайката срещу него, той навярно бързо е разбрал, че всяка нечестна сделка би била обречена на провал. Преминах границата малко след него и го догоних в околностите на градчето Венаск, в Навара. Но въпреки че го превъзхождахме по численост, той успя да ни се изплъзне и под чуждо име навлезе във вътрешността на Испания. Ще ви спестя подробностите около многобройните ни срещи. Силата, смелостта и ловкостта му са наистина невероятни. Освен раната, която ми нанесе в крепостния ров на Кайлюс, когато защитавах нашия злочест приятел… — Тук Гонзаг свали ръкавицата си и посочвайки белега от шпагата на Лагардер, продължи: — … аз не на едно и две места нося следи от ръката му. Няма майстор на шпагата, който да му устои. Издържах цяла армия, тъй като възнамерявах да го заловя жив, за да мога чрез него да удостоверя самоличността на моето малко скъпо сираче, Армията ми се състоеше от най-знаменитите дуелисти в Европа: капитан Лорен, Жоел дьо Жюган, Щаупиц. Пинто, Ел Матадор, Салдан и Фаенца, но те до един загинаха…
Регентът трепна.
— Загинаха от неговата ръка — натърти Гонзаг.
— Нали знаете — промълви Филип Орлеански, — че той също твърди, че е бил натоварен със задачата да закриля дъщерята на Ньовер и да отмъсти за нашия клет приятел?
— Да, знам, вече ви казах, че това е един дързък и ловък измамник. Надявам се, че имайки да избира между две твърдения, Орлеанският херцог ще вземе под внимание подбудите на всяка от страните.
— Така и ще сторя — бавно произнесе регентът. — Продължавайте!
— Минаха години — поде отново Гонзаг, — но забележете, че Лагардер нито веднъж не се опита да изпрати до вдовицата на Ньовер писмо или поне кратка записка. Фаенца, човек хитър и ловък, когото бях изпратил в Мадрид със задачата да наблюдава похитителя, се върна и ми направи доста странен доклад, върху който специално искам да обърна внимание на ваше кралско височество. Лагардер, който в Мадрид се казваше дон Луис, беше разменил пленницата си срещу една млада девойка, отстъпена му срещу солидна сума от леонските цигани. Лагардер се страхуваше от мен; той усещаше, че съм по следите му и искаше да ме заблуди. От този момент той се посвети на възпитанието на циганката, докато истинската наследница на Ньовер, отвлечена от циганите, живееше под шатра. Усъмних се. Това беше и причината за първото ми пътуване до Мадрид. Срещнах се с циганите в една клисура в планината Баладрон и се убедих, че Фаенца не ме е подвел. Видях и девойката, чийто спомени по онова време бяха още съвсем пресни. Подготвихме всичко необходимо, за да я отвлечем и доведем във Франция. Мисълта за скорошната среща с майка й я изпълваше с радост. Вечерта, уречена за отвличането, аз и хората ми вечеряхме в шатрата на старейшината, за да не възбудим подозрение. Уви, бяха ни предали! Тези неверници владеят необикновени тайни: по средата на вечерята погледът ни се замъгли и ни налегна дрямка, а когато на следния ден се събудихме, лежахме върху тревата насред баладронската клисура и около нас нямаше нито шатри, нито бивак; тлеещите огньове гаснеха под пепелта, а от леонските цигани нямаше и помен.