В разказа си Гонзаг се стараеше винаги да се придържа към действителните обстоятелства, в смисъл такъв, че датите, местата на събитията и участвуващите в тях лица бяха точно посочени. Така лъжата му почти напълно се вместваше в рамките на истината и, разпитаха ли Лагардер или Орор, в немалко точки отговорите им несъмнено щяха да съвпаднат с неговата версия. Според думите му и двамата бяха самозванци, а това означаваше, че имат интерес да изопачават фактите.
Безстрастен, регентът продължаваше внимателно да слуша.
— Така бе изпуснат един чудесен случай, ваше височество — поде отново Гонзаг с онзи простодушно-искрен тон, който го правеше толкова сладкодумен. — Ах, колко сълзи нямаше да се пролеят в миналото, колко мъка би била предотвратена днес, ако бяхме успели! Не говоря за бъдещето, то е подвластно единствено богу. Върнах се в Мадрид. От циганите нямаше и следа; Лагардер беше заминал на пътешествие, а циганката, с която бе подменил госпожица дьо Ньовер, се намираше на възпитание в манастира „Преображение господне“. Виждам, ваше височество, че не желаете да дадете външна проява на впечатленията си от разказа ми и разбирам, че сега се отнасяте с недоверие към красноречието, което някога толкова ви се нравеше. Старая се да бъда ясен и кратък, но въпреки това не мога да не си позволя да прекъсна за миг разказа си, за да ви уверя, че подозренията ви и дори вашата предубеденост са безсилни. По-силна от тях е истината! От мига, в който благоволихте да ме изслушате, всичко беше предрешено: разполагам богато и пребогато с доводи, за да ви убедя. Преди обаче да проследя по-нататъшните събития, трябва да вмъкна една забележка, която не е без значение. Лагардер, и това е повече от очевидно, подмени детето, за да ме заблуди. По онова време той все още възнамеряваше в един подходящ момент да прибере обратно наследницата на Ньовер, за да си послужи с нея за осъществяването на своите честолюбиви замисли. Но плановете му скоро се промениха. Ваше височество ще разбере на какво се дължеше този внезапен обрат с две думи: той се влюби в циганката. От този момент истинската Ньовер беше обречена. Вече не ставаше и дума за откуп; откриваха се неподозирани възможности: дръзкият авантюрист залелея мечтата да възкачи на херцожкия трон любовницата си и така да стане съпруг на наследницата на Ньовер.
Регентът се размърда под завивките си и на лицето му се изписа смътно безпокойство. Достоверността на един факт се колебае в зависимост от нравите и характера на слушателя. Възможно е Филип Орлеански да не бе хванал кой знае колко вяра на сантименталната всеотдайност на Гонзаг и на Херкулесовите му подвизи, предприети, за да изпълни обещанието, дадено на един покойник, но пресметливостта па Лагардер така ясно и дотолкова вулгарно, както се казва, биеше па очи, че изведнъж го заслепи. Приближените на регента, а и самият той изпитваха отвращение към излишното драматизиране, докато комичната страна на интригата възприемаха като нещо съвсем естествено. Той беше поразен дотолкова, че изобщо не забеляза колко ловко Гонзаг бе подготвил почвата, за да се стигне до този измамлив довод; потресен до такава степен, че не можа да съобрази, че подмяната на децата бе също измежду онези прекомерно романтични обстоятелства, чиято смисленост сам отричаше.
За него цялата тази история изведнъж придоби напълно реалистичен оттенък. Мечтата на авантюриста Лагардер дотолкова логично произтичаше от обстоятелствата, че правеше достоверно и всичко останало. Гонзаг отлично забеляза постигнатия ефект, но беше твърде хитър, за да се възползува от него веднага. От половин час насам и него — се бе затвърдило убеждението, че регентът знае минута по минута ВСИЧКО, което се беше случило през последните два дни, и сега принцът действуваше в зависимост от тази си увереност.