— Тази, която твърдите, че е госпожица дьо Ньовер — поправи го регентът.
— Да, ваше височество, тази, която твърдя, че е госпожица дьо Ньовер.
— Това не е достатъчно.
— Позволете ми да смятам противното, щом регентът благоволява да се съгласи с мен. В никакъв случай не съм действувал необмислено и с риск да се повторя, ще ви кажа: На това дело посветих цели двайсет години! Каква беше целта? Присъствието на двете девойки и измамника. То е вече факт, и тримата се намират в Париж.
— Заслугата не е ваша — прекъсна го регентът.
— Моя е, ваше височество, единствено моя. По кое време ваше кралско височество получи първото писмо на Лагардер?
— Нима съм ви казвал…? — надменно понечи да го прекъсне Орлеанският херцог.
— Ако ваше кралско височество не желае да отговори, то аз ще го сторя вместо него. Първото писмо на Лагардер, онова, в което настояваше да му се издаде пропуск, и което бе изпратено от Брюксел, пристигна в Париж в края на август, а по това време госпожица дьо Ньовер вече цял месец беше в моя власт. Не се отнасяйте с мен по-зле, отколкото с обикновен обвиняем, ваше височество, и ми отдайте дължимото като приемете поне очевидното. Почти двайсет години Лагардер не даде признак на живот. Не смятате ли, че само някакъв доста основателен повод би го принудил да се завърне във Франция, и то точно по това време? И не мислите ли, че този повод е било самото отвличане на истинската Ньовер? И ако е нужно, нека доуточним: могъл ли е Лагардер да стигне до друго заключение, освен до следното: „Какво ще стане с моите надежди, ако оставя Гонзаг да настани в двореца Лорен наследницата на покойния херцог? И какво ще правя с това хубаво девойче, което довчера струваше милиони, а утре няма да бъде нищо повече от проста циганка, по-бедна и от мен?…“
— Този довод би могъл да се изтълкува и обратно — забеляза регентът.
— Нали? — усмихна се Гонзаг. — Биха могли да кажат, че Лагардер, виждайки, че се каня да предизвикам публичното признание на една мнима наследница, е поискал да представи истинската.
Регентът утвърдително кимна с глава.
— Дори и тогава, ваше височество — продължи принцът, — безспорен ще остане фактът, че завръщането на Лагардер е единствено моя заслуга. Повече не ми е и нужно. Чуйте всъщност какво си казвах: Лагардер на всяка цена ще ме последва и така ще попадне в ръцете на правосъдието, в резултат на което всичко ще излезе наяве. Не аз, ваше височество, предоставих на Лагардер средства да влезе във Франция и да предизвика най-нагло правосъдието.
— Знаехте ли, че Лагардер е в Париж, когато настоявахте пред мен да бъде свикан семейния съвет? — попита Орлеанският херцог.
— Да, ваше височество — отвърна Гонзаг без колебание.
— Защо не ме предупредихте?
— Пред съвестта си и пред бог твърдя, че не съм сгрешил — отговори принцът. — Пред закона, а следователно и пред вас, ваше височество, щом ви е угодно да представлявате закона, надеждите ми намаляват. С помощта на един или друг убийствен параграф някой пристрастен съдия лесно би могъл да ме осъди. Очевидно е трябвало да се съветвам с вас за всичко и да потърся помощта ви, но нима точно на вас е нужно да обяснявам съществуването на известни противоречия? Надявах се да сложа край на пагубната непримиримост, която открай време съществува между мен и госпожа принцесата; разчитах на добрите си дела, за да надделея напълно необоснованата й остра неприязън към мен и се заклех в честта си да го сторя, като бях почти уверен, че ще съумея да сключа мир преди някой изобщо да е заподозрял водената помежду ни война. Ето ви една сериозна причина и аз, ваше височество, човекът, който познава по-добре от когото и да било вашата впечатлителност и тънка чувствителност, съм убеден, че с чиста съвест мога да отстоявам пред вас подобен довод. Имаше обаче още една, може би прекалено наивна подбуда, ако, разбира се, нещо, свързано с гордостта от изпълнения дълг може да се стори някому наивно. Бях наченал сам това велико, това свято дело, посветих му половината си живот, но в часа на успеха се поколебах да поделя с някого, та било и с вас, ваше височество, моята победа. Поведението на госпожа принцесата на семейния съвет ме накара да разбера, че е вече предизвестена. Лагардер не чакаше атаката ми; той нападаше пръв. Не се срамувам да призная, ваше височество, че коварството не ми е присъщо. Лагардер се оказа по-хитър от мен и спечели. Не мисля, че ще ви науча нещо ново, когато ви кажа, че този човек прикри присъствието си сред нас с помощта на изкусна маскировка. Кой знае, може би самата баналност на неговата хитрина му осигури пълен успех. Трябва също да признаем — тук Гонзаг презрително сви устни, — че някогашният занаят на тази особа му даваше предимства, от които не всеки би могъл да се възползува.