— Не знам какъв занаят е упражнявал — каза регентът.
— Занаята на шут, преди този на наемен убиец. Не помните ли, че някога тук, в Двора на фонтаните, току под прозорците ви, едно злочесто дете изкарваше хляба си като се кривеше, откачаше си ставите и имитираше най-вече гърбави?
— Лагардер! — прошепна регентът, обзет неусетно от спомени. — Беше още по времето на Monsieur! Наблюдавахме го от ей този прозорец. Малкият Лагардер!
— Да беше дал бог този спомен да се пробуди само два дни по-рано! Продължавам нататък. Още щом заподозрях, че се е появил в Париж, аз предприех отново изпълнението на плана си оттам, където го бях изоставил. Опитах се да заловя двамата самозванци, както и документите, които Лагардер беше задигнал от замъка Кайлюс. Този път въпреки цялата си ловкост Лагардер, или Гърбавия, не можа да ми попречи да осъществя значителна част от замисъла си. Самият той се спаси, но аз успях да сложа ръка върху младата девойка и документите.
— Къде е сега девойката? — попита регентът.
— При злочестата измамена майка, при госпожа дьо Гонзаг.
— А документите? Предупреждавам ви, че точно тук се крие една напълно реална опасност за вас, принце!
— Но защо опасност, ваше височество? — попита Гонзаг със самоуверена усмивка. — Никога не бих могъл да проумея как е възможно в продължение на четвърт век да бъдеш другар, най-добър приятел и брат на човек, за когото имаш толкова лошо мнение! Или си мислите, че вече съм подправил документите? Пликът, скрепен с три непокътнати печата, сам ще гарантира за моята съмнителна почтеност. Документите са у мен и съм готов по всяко време — срещу подробна разписка — да ги предам в ръцете на ваше кралско височество.
— Тази вечер ще ви ги поискаме — каза Орлеанският херцог.
— Тази вечер, както и сега, аз ще бъда готов! Но позволете ми да продължа. След като му отнех упоменатите трофеи, Лагардер беше победен. Проклетата маскировка обаче изцяло промени по-нататъшния ход на събитията. Сам аз въведох врага у дома си. Знаете, че имам слабост към загадъчното и в това отношение донякъде се придържам към вкуса на ваше кралско височество, който значително повлия и върху моите предпочитания по времето, когато бяхме приятели. Гърбавия се появи ненадейно и за баснословна сума нае колибката на кучето ми; самият той ми се видя някакво приказно същество. Накратко: бях изигран, излишно е да го отричам. Веднъж влязъл в кошара, вълкът си показа зъбите. Аз обаче нехаех и тогава един от моите верни слуги, господин Пейрол, се нагърби със задачата тайно да предупреди госпожа принцеса дьо Гонзаг.
— Можете ли да го докажете? — прекъсна го регентът.
— Много лесно, ваше височество, чрез показанията на самия господин Пейрол. Но гвардейците и госпожа принцесата пристигнаха твърде късно за моите злочести приятели Албре и Жирон. Вълкът беше ухапал!
— Да не искате да кажете, че Лагардер е бил сам срещу всички ви?
— Не, ваше височество, бяха четирима, като имаме предвид и братовчед ми, маркиз дьо Шаверни.
— Шаверни! — — повтори регентът смаян.
Гонзаг лицемерно въздъхна и отговори:
— По време на мандата ми в Мадрид, той се запозна с любовницата на Лагардер. Длъжен съм да уведомя ваше височество, че тази сутрин поисках и получих от господни д’Аржансон кралска заповед за изгнанието на Шаверни.
— А другите двама?
— Те също са задържани. Става дума за двамина учители по фехтовка, известни с това, че някога са били замесени в своеволията и злодеянията на Лагардер.