Госпожа дьо Гонзаг беше говорила съвсем тихо, но въпреки това, когато произнесе името на Лагардер, Орор едва забележимо потръпна.
— Събужда се — каза доня Крус.
Принцесата скочи на крака, обзета сякаш от внезапен страх. Когато видя, че дъщеря и всеки миг ще отвори очи, тя бързо се отдръпна от софата и с неестествен глас прошепна:
— Не, не веднага! Не й казвайте веднага, че съм тук! Трябва много да внимаваме!
Орор протегна ръце, после гъвкавото й тяло внезапно конвулсивно се изпъна, както често се случва при събуждане. Очите й се отвориха отведнъж много широко, погледът й пробягна по стаята и на лицето и се изписа удивление.
— А, Флор била тук! — възкликна. — Сега си спомням. Не съм сънувала значи! Тази стая не е същата, в която бяхме през нощта — продължи тя и притисна челото си с две ръце. — Нима все пак съм сънувала? Наистина ли видях майка ми?
— Да, видя я — потвърди доня Крус.
Очите на принцесата, която беше отстъпила чак до олтара, бяха пълни с радостни сълзи. Първата мисъл на дъщеря й беше за нея. Дъщеря й още не бе споменала Лагардер и тя от цялата си душа отправи благодарствена молитва към бога.
— Но защо се чувствувам тъй разнебитена? — попита Орор. — Всяко движение ми причинява болка, а дъхът просто разкъсва гърдите ми. Спомням си, че след тежкото ми боледуване в Мадрид, в манастира „Преображение господне“, когато бълнуването и треската преминаха, се чувствувах точно така. Главата ми беше празна, а върху сърцето си усещах някаква тежест. И винаги, когато се опитвах да мисля, пред очите ми пламваше ослепителен огън, а бедната ми глава заплашваше да се пръсне.
— Тогава ти имаше силна треска и беше много-много болна — отговори доня Крус.
Тя току поглеждаше към принцесата, сякаш искаше да й каже: „Ваш ред е да говорите. Елате!“ Но нерешителна, молитвено събрала длани, любуваща се отдалеч на дъщеря си, принцесата дори не помръдна.
— Не знам как да го опиша — прошепна Орор, — но като че ли някаква тежест просто смазва мисълта ми. Почти съм на границата да разкъсам мрака, обгърнал бедното ми съзнание, но не мога. Не, не мога! — Тя безсилно се отпусна на възглавницата и попита: — Да не би мама да ми се сърди?
Когато каза това погледът й внезапно се проясни. За миг тя почти осъзна положението, в което се намираше, но само за миг. Още по-непрогледен, мракът отново погълна мисълта й и искрицата разум, припламнала в прекрасните й очи, угасна.
При последните думи на дъщеря си принцесата силно трепна. С властен жест тя затвори устата на доня Крус, която понечи да отговори. Сетне притича с бързата и лека стъпка, която навярно бе имала по времето, когато, още млада майка, викът на нейното дете я бе заставял да се втурне към люлката му. Тя се приближи и като обхвана нежно с длани главата на дъщеря си, положи дълга целувка върху челото й. Орор се усмихна. Точно в този момент човек би могъл да прозре истината за загадъчната криза, която изживяваше съзнанието й. Орор изглеждаше щастлива, но щастлива с онова кротко и безучастно щастие, което всеки ден е все същото и то отдавна, много отдавна. Орор целуна майка си като дете, свикнало да дава и да връща всяка сутрин една и съща целувка.
— Сънувах те, мамо — прошепна тя, — и ти цяла нощ плака в съня ми. Защо Флор е тук? Та Флор изобщо си няма майка. Но колко неща могат да се случат за една нощ!
Борбата бе започнала отново. Разумът й полагаше отчаяни усилия, за да разсее мрака, но, победена, тя отстъпи пред болезнената умора, която я смазваше.
— Искам да те виждам, мамо — каза тя. — Ела при мен, вземи ме в скута си.
Принцесата, смеейки се през сълзи, седна на софата и притисна Орор в обятията си. Невъзможно бе да се опише онова, което изпитваше в този миг! Нима говорим език, на който бихме могли да порицаем или заклеймим този божествен грях: егоизмът на майчиното сърце! Принцесата притежаваше съкровището си изцяло; дъщеря и, немощна тялом и духом, се бе свила в скута й — просто дете, едно нещастно дете. Принцесата много добре виждаше, че Флор не може да сдържи сълзите си, но принцесата беше щастлива, обезумяла от радост; тя люлееше Орор в ръце и несъзнателно нашепваше някаква неизразимо нежна песен. И Орор гушеше глава в гърдите й. Гледката бе очарователна и същевременно покъртителна. Доня Крус извърна очи.