Сякаш против волята й, погледът на госпожа дьо Гонзаг се насочи към нейния съпруг.
— Писмото ми вероятно е било задържано… — започна тя.
— Госпожо — припряно я прекъсна регентът, — още не всичко е загубено. Нищо не се е променило, тъй че действувайте смело така, както ви повелява вашата съвест. Отсега нататък вече никой не ще се изпречи помежду ни! — После се отдръпна от нея и на висок глас добави: — Днес е велик ден за вас, госпожо, а и не само по настояване на нашия братовчед Гонзаг пожелахме да присъствуваме на този семеен съвет. Най-сетне часът на отмъщението удари за Ньовер! Неговият убиец ще умре!
— Ах, ваше височество! — понечи да го задържи принцесата. — Ако ваше кралско височество беше получил писмото ми…
Регентът я придружи до креслото й.
— Ще удовлетворя всяко ваше желание — прошепна бързо той и оставяйки я, на висок глас добави: — Моля ви, господа, заемете местата си!
После на свой ред се върна на мястото си. Председателят дьо Ламоаньон прошепна няколко думи на ухото му.
— Според правилата! — отговори негово кралско височество. — Аз съм техен голям привърженик. Всичко ще се извърши точно по правилата и, надявам се, най-сетне ще можем да приветствуваме истинската наследница на Ньовер.
Казвайки това, той седна и нахлупи шапката си, предоставяйки ръководството на пренията на първия председател. Председателят даде думата на господин дьо Гонзаг. Имаше обаче нещо много странно. Вятърът духаше от юг и от време на време печалният звън, долитащ от „Сент Шапел“, ненадейно нахлуваше в залата толкова ясен, сякаш камбаната биеше в преддверието. Чуваше се и някаква неясна гълчава. Камбаната бе призовала тълпата и сега тълпата бе на своя пост по улиците. Когато Гонзаг стана, за да говори, звънът ненадейно гръмна, тъй ясен и мощен, че той се видя принуден известно време да мълчи. Отвън долетя приветственият вик на тълпата, за която подобна музика беше истинско развлечение.
— Ваше височество, господа — подхвана Гонзаг, — моят живот е бил изложен винаги на показ. Клеветите винаги са имали едно предимство срещу мен: никога не успявам да им се противопоставя, защото ми липсва умението да хитрувам. Съвсем наскоро ме видяхте да диря истината едва ли не с въодушевление. Напоследък обаче този благороден плам доста поизстина. Дотегнаха ми обвиненията срещу мен, отправяни потайно зад гърба ми. Дотегна ми всеки ден да се сблъсквам със сляпото подозрение, или с клеветата, гнусна и подла. Представих тук онази, която твърдя, а и продължавам най-настойчиво да твърдя, че е истинската наследница на Ньовер. Но ето че напразно я търся на мястото, където тя трябваше да седи. Негово кралско височество знае, че тази сутрин аз се отказах от правата си на неин настойник, тъй че няма никакво значение дали ще дойде, или не! Вече имам една-едничка грижа и тя е да покажа на всички на чия страна бяха искреността, достойнството и благородството в цялата тази история. — Тук принцът взе от масата големия плик и добави: — Ето доказателството, упоменато от самата госпожа принцеса: откъснатата страница от регистъра на параклиса на Кайлюс. Тя се намира тук, под този троен печат. А сега нека така, както аз представям доказателствата си, и госпожа принцесата благоволи да представи своите.
Той отново се поклони на присъствуващите и седна на мястото си. Тук-там сред публиката се разнесе шепот. Този път Гонзаг не разполагаше с пламенната поддръжка на своите привърженици от първото заседание на съвета. Но и нужно ли беше? Гонзаг не искаше нищо повече, освен да докаже своята добронамереност. И ето, доказателството, материалното доказателство, което никой не можеше да опровергае, беше върху масата.
— Ние чакаме отговора на госпожа принцесата — каза регентът, подавайки се между председателя дьо Ламоаньон и маршал дьо Вилроа.
— Ако госпожа принцесата благоволи да ме упълномощи… — започна кардинал дьо Биси.
Орор дьо Кайлюс се изправи.
— Ваше височество — каза тя, — аз намерих дъщеря си, имам и доказателства за нейното раждане. Погледнете ме! Погледнете ме, всички вие, които сте виждали сълзите ми, и по радостта ми ще разберете, че наистина намерих детето си.
— Доказателствата, за които споменахте, госпожо… — обади се председателят дьо Ламоаньон.
— Тези доказателства ще бъдат представени на съвета — прекъсна го принцесата, — и то веднага, щом негово кралско височество удовлетвори молбата на вдовицата на Ньовер, която тя най-смирено му отправи.
— До този момент вдовицата на Ньовер не ми е отправяла никаква молба — прекъсна я регентът.
Принцесата впи в Гонзаг своя уверен поглед.