Лагардер бавно се обърна към него.
— …да застане срещу мен — продължи Гонзаг, — срещу един потомствен принц, при това без свидетели, без улики?!
Лагардер направи крачка към него и каза:
— Имам и свидетели, и улики!
— Къде са ви тогава свидетелите? — извика Гонзаг и обгърна залата с поглед.
— Не търсете — отвърна осъденият, — моите свидетели са двама! Първият е тук, и това сте вие!
Гонзаг се опита съжалително да се засмее, но само ужасяваща гримаса обезобрази чертите му.
— Вторият — продължи Лагардер, чийто студен втренчен поглед оплиташе принца като мрежа, — вторият е в гроба!
— Онези, които са в гроба, не говорят! — извика Гонзаг.
— Говорят, когато бог пожелае! — отвърна Лагардер.
В залата цареше мъртва тишина, тишина, от която сърцето се свива и кръвта се смръзва във вените. Не всеки би могъл да накара тези саркастични неверници да занемеят. Деветима от всеки десет присъствуващи биха посрещнали с недоверчив и пренебрежителен смях още в началото й тази защитна реч, която черпеше вдъхновение сякаш отвъд границите на естествения порядък. В тези времена съмнението царуваше пълновластно независимо от това дали биваше повърхностно, колкото да придаде известна живост на салонните разговори, или нахлузваше докторска тога, за да се перчи от висотата на нечие философско мнение. Призраци-отмъстители, отворени гробове, кървави савани — неща, които бяха принуждавали предишния век да умира от страх, а сега караха хората да се превиват от смях. Но говореше Лагардер! Драмата се дължи най-вече на актьора. Този мощен глас щеше да проникне чак до дъното на душите им и да раздвижи мъртвите или закърнели струни на тяхната чувствителност. Величествената и благородна красота на това бледо лице смразяваше всяка подигравателна усмивка. Тръпнеха от страх пред изгарящия поглед, под който се гърчеше заслепеният Гонзаг.
Лагардер, от висотата на своята вяра, можеше да не се плаши от тази язвителна мода; той беше напълно способен да призове призраци и духове насред самия осемнайсети век, пред двора на регента, та дори и пред самия регент! Сред присъствуващите нямаше човек, който да не се поддаде на обайващия ужас на тази чутовна борба, нямаше! Всички седяха стъписани, превърнали се цели в слух, и когато Лагардер направеше пауза, дъхът на всички тези измъчени гърди излизаше, за да премине в смаян шепот.
— Толкоз за свидетелите — продължи Лагардер. — Мъртвият ще проговори, кълна се и си залагам главата! А колкото до уликите, то те са в собствените ви ръце, господин дьо Гонзаг. Моята невинност се намира в този плик, скрепен с три печата. Сам вие представихте като доказателство този пергамент, инструмент на собствената ви гибел, и вече не можете да го оттеглите. Той принадлежи на възмездието, а възмездието ви притиска от всички страни! За да се сдобиете с това оръжие, което ще порази самия вас, вие се промъкнахте в дома ми като крадец, разбихте вратата ми, разбихте сандъка ми, вие, принц дьо Гонзаг!
— Ваше височество, накарайте този негодник да млъкне! — изхърка принцът и очите му се наляха с кръв.
— Защитавайте се, принце! — извика Лагардер със звучен глас. — И не искайте да ми затварят устата! Ще изслушат и двама ни — вас, както и мен, мен, както и вас, защото помежду ни стои смъртта и негово кралско височество каза: „Думата на умиращите е свята!“
Той стоеше пред принца с гордо вдигната глава. Гонзаг машинално взе писмото, което беше оставил на масата.
— Точно така! — възкликна Лагардер. — Време е! Счупете печатите… Счупете ги, ви казвам! Защо треперите? Вътре има един-единствен лист: актът за раждане на госпожица дьо Ньовер.
— Счупете печатите! — заповяда регентът.
Сгърчени, пръстите на Гонзаг неудържимо трепереха. Може би нарочно, а може би и случайно, Бониве и двама гвардейци се бяха приближили до него. Сега те стояха между масата и президиума, обърнали се и тримата към регента, сякаш очакваха заповедите му. Гонзаг още не се бе подчинил: печатите оставаха непокътнати. Лагардер направи втора крачка към масата. Очите му блестяха като стоманени остриета.
— Досещате се, принце, че там има и нещо друго, нали? — поде отново той, снишавайки глас, и всички неволно протегнаха врат, за да чуват по-добре. — Ще ви кажа какво има там. На гърба на листа има написани три реда, написани с кръв. Така говорят онези, които се намират в гроба!