— Ах!… Кавалере!… — възкликна регентът, който беше вече съвсем близо.
— Ваше височество — отговори Лагардер, — нашите прадеди са наричали това „съд божи“. Днес вече нямаме вяра, но неверието, също както и заслепението, не би могло да угаси слънцето!
Регентът тихо разговаряше с министрите и съветниците си.
— Не е хубаво глава на принц да падне на ешафода — обади се председателят дьо Ламоаньон.
— Ето гробът на Ньовер — прекъсна го Анри, — и ние няма да го лишим от обещаната молба за прошка. Дължим му самопризнанието и разкаянието на престъпника. И той ще го получи чрез моята десница, но не подлагайки я под меча на палача!
Той вдигна шпагата на Гонзаг.
— Какво правите? — попита отново регентът.
— Ваше височество — отговори Лагардер, — тази шпага уби Ньовер, познавам я… Тази шпага ще накаже и убиеца на Ньовер!
Той хвърли рапирата на Кокардас в краката на Гонзаг и принцът, цял разтреперан, я грабна.
— Гръм да ме порази дано! — промърмори Кокардас. — Този път ще става, каквото ще става!
Семейният съвет бе образувал плътен кръг около двамата противници. Когато те застанаха, „ан гард“, регентът, може би без да осъзнава какво прави, взе факела от ръцете на Паспоал и го вдигна над главата си. Регентът! Регентът Филип Орлеански!
— Внимавайте с ризницата! — прошепна Паспоал зад Лагардер.
Предупреждението му беше напълно излишно. Изведнъж Лагардер се промени до неузнаваемост. Стройната му снага се извиси в цялото си великолепие; вятърът раздипли тежките кичури на разкошната му коса; очите му замятаха мълнии. Той принуди Гонзаг да отстъпи до вратата на гробницата, после шпагата изсъска във вихрения бляскав кръг на ответния удар от първа позиция.
— Ударът на Ньовер! — извикаха двамината учители по фехтовка.
Гонзаг рухна в краката на статуята на Филип дьо Лорен с кървава дупка на челото. Госпожа принцеса дьо Гонзаг и доня Крус подкрепяха олюляващата се Орор. На няколко крачки оттам един хирург превързваше раната на маркиз дьо Шаверни. Те стояха тук, под сводестата порта на църквата „Сен Маглоар“. Регентът и свитата му изкачваха каменното стълбище. Лагардер стоеше прав между двете групи.
— Ваше височество — каза принцесата, — ето наследницата на Ньовер, която утре, ако ваше кралско височество разреши, ще се казва госпожа дьо Лагардер.
Регентът взе ръката на Орор, целуна я и я сложи в десницата на Анри.
— Благодаря — прошепна той, обръщайки се към Лагардер, и погледна, сякаш против волята си, гроба на своя приятел от младини.
После гласът му, който вълнението бе накарало да трепне, укрепна и като погледна Лагардер в очите, той отчетливо произнесе:
— Граф дьо Лагардер, единствен кралят, пълнолетният крал, може да ви направи херцог дьо Ньовер.