— Побързайте, Пейрол, имам нужда от залата.
— О, ама че мутри! — възкликна дребничкият Шаверни, вглеждайки се отблизо в присъствуващите.
Навай се смееше до сълзи и току повтаряше:
— О, ама че мутри!
— Настървили са се до полуда — прошепна Пейрол, който се беше приближил до господаря си, — и ще платят толкова, колкото поискаме…
— Обявете търг! — извика Шаверни. — Тъкмо ще се позабавляваме!
— Ш-шт! — смъмри го Гонзаг. — Не се намираме на масата, лудньо! — Идеята обаче му се стори добра и той добави: — Тъй да бъде! Обявете ги на търг! Каква да бъде първоначалната цена?
— Петстотин ливри на месец за четири квадратни стъпки — отвърна Навай, като си мислеше, че иска прекалено много.
— Хиляда ливри за седмица! — предложи Шаверни.
— Нека бъдат хиляда и петстотин — каза Гонзаг. — Започвайте, Пейрол.
— Господа — обяви довереникът, обръщайки се към претендентите, — тъй като това са не само последните, но и най-хубавите места… ще ги дадем на онзи, който предложи най-висока цена. Номер 927, хиляда и петстотин ливри!
Сред тълпата се разнесе ропот, но никой не се обади.
— Дявол да го вземе, братовчеде, аз ще ви помогна — обади се Шаверни и като пристъпи крачка напред, извика: — Две хиляди ливри!
Кандидатите отчаяно се спогледаха.
— Две хиляди и петстотин! — наддаде кадетът дьо Навай, който се почувствува засегнат.
Сериозните претенденти изпаднаха в дълбоко униние.
— Три хиляди! — извика със задавен глас един дебел търговец на вълна.
— Присъдено! — побърза да отсече Пейрол.
Гонзаг му хвърли смразяващ поглед. Този Пейрол беше наистина тесногръд; страхуваше се да познае пределите на човешкото безумие.
— Добре потръгна! — отбеляза Кокардас.
Паспоал молитвено беше събрал ръце и целият се бе превърнал в слух и зрение.
— Номер 928 — обяви икономът.
— Четири хиляди ливри — небрежно произнесе Гонзаг.
— Че то е все същото! — възрази една вехтошарска, чиято племенница наскоро се беше омъжила за някакъв граф с цената на двайсет хиляди луидора, спечелени на улица „Кенкампоа“.
— Купувам го! — извика един аптекар.
— Давам четири хиляди и петстотин! — обади се един търговец на железария.
— Пет хиляди!
— Шест хиляди!
— Присъдено! — извика Пейрол и обяви: — Номер 929… — Но след един поглед на Гонзаг побърза да добави: — За десет хиляди ливри!
— Четири квадратни стъпки! — прошепна изумен Паспоал. А Кокардас сериозно добави:
— Две трети от един гроб!
Междувременно търгът навлизаше в разгара си. Идваше ред на опиянението. Оспорваха си номер 929 като някакво съкровище и никой не се удиви, когато Гонзаг обяви следващия номер за петнайсет хиляди ливри. Имайте предвид, че се плащаше в брой, било в прелестни звънки монети, било в държавни облигации.
Докато единият от секретарите на Пейрол прибираше парите, другият записваше в тефтера си имената на купувачите. Шаверни и Навай вече не се смееха; те се възхищаваха.
— Невероятна лудост! — дивеше се маркизът.
— Човек трябва да го види, за да повярва — пригласяше му Навай.
А Гонзаг, все тъй подигравателно усмихнат, добави:
— Франция е прекрасна страна, господа. Но да свършваме! — сепна се той. — Обявете всичко останало по двайсет хиляди ливри!
— Та това е просто без пари! — извика дребничкият Шаверни.
— На мен! На мен! На мен! — разнесоха се викове сред тълпата.
Мъжете се биеха, жените падаха задушени или премазани, но в безпределното си отчаяние те също крещяха:
— На мен! На мен! На мен!
Последва ново наддаване, разнесоха се нови викове на радост и гняв. Златото се лееше като река върху стъпалата на подиума, който служеше за гише. Беше едновременно забавно и изумително да наблюдаваш с какъв възторг се изпразват тези издути джобове. Онези, които вече бяха получили разписки ги размахваха над главите си и опиянени, обезумели от щастие отиваха да изпробват местата си и да се настанят удобно в тях. Победените си скубеха косите.
— На мен! На мен! На мен!
Пейрол и помощниците му се видяха в чудо. Същински бяс беше обладал всички, а при последните наддавания върху паркета се проля дори кръв. Най-сетне и погрешно разчертаният номер 942 с размери само две стъпки и половина, беше продаден за двайсет и осем хиляди ливри. Пейрол шумно затвори тефтера си и обяви:
— Господа, търгът е закрит.
За миг настъпи пълна тишина. Щастливите собственици на клетки се спогледаха, все още не дошли на себе си.