— Нали ви казах, нали ви казах, господин херцог! — повтаряше кардиналът. — Но това все още не е всичко и аз започвам да вярвам, че госпожа принцесата изобщо не е луда!
Сред всеобщия смут, гласът зад завесата произнесе:
— Тази вечер, на бала на регента, ще ви кажат девиза на Ньовер.
— Ще видя ли дъщеря си? — едва чуто попита принцесата, готова всеки миг да рухне в несвяст.
Зад завесата се разнесе слабият шум на затваряща се врата и нищо повече. Но тъкмо навреме! Любопитен като жена и обзет от смътни подозрения, Шаверни, който незабелязано се беше промъкнал зад гърба на кардинал дьо Биси, рязко дръпна завесата. Зад нея нямаше нищо, но принцесата нададе сподавен вик. Това беше повече от достатъчно. Шаверни отвори вратата и се втурна в коридора. Там беше тъмно, тъй като навън вече падаше нощ и той не видя нищо, освен кретащата в самия край на галерията фигура на гърбаво кривокрако човече, което спокойно се спусна по стълбището и изчезна от погледа му.
Маркизът се замисли.
— Изглежда, че братовчед ми се е опитал да изиграе някоя лоша шега на дявола — рече си той, — и сега дяволът си отмъщава.
В същото време в залата, по знак на дьо Ламоаньон, магистратите отново бяха заели местата си. С цената на огромно усилие на волята Гонзаг беше успял да се овладее и на пръв поглед изглеждаше спокоен. Той се поклони пред магистратите и рече:
— Господа, бих се срамувал, ако добавя дори думица към вече казаното. Моля ви да решите спора между принцесата н мен.
— Да, нека го обсъдим — разнесоха се възгласи.
Господин дьо Ламоаньон стана и сложи шапката си.
— Принце — каза той, — след като изслушаха негово високопреосвещенство от името на госпожа принцесата, кралските пълномощници стигнаха до единодушното мнение, че в момента и дума не може да става за издаването на каквото и да е окончателно съдебно решение. Щом госпожа дьо Гонзаг знае къде е дъщеря й, нека я представи. В същото време господин дьо Гонзаг се задължава да ни представи онази, за която твърди, че е наследницата на Ньовер. Пред съда трябва да бъде представено и писменото доказателство, посочено от господин принца и упоменато от госпожа принцесата, тоест, откъснатата страница от регистъра на параклиса на Кайлюс, което несъмнено ще улесни окончателното решение. В името на краля, отлагам заседанието на съвета с три дни.
— Приемам — побърза да се съгласи Гонзаг. — Ще имам исканото доказателство.
— Ще имам както дъщеря си, така и доказателството — заяви принцесата. — И аз съм съгласна.
Кралските пълномощници веднага закриха заседанието.
— Колкото до вас, клето дете — обърна се Гонзаг към допя Крус, предавайки я в ръцете на Пейрол, — направих всичко, което беше по силите ми. Вече само бог може да ви върне сърцето на вашата майка!
Доня Крус спусна воала си и се отдалечи. Но пред самия праг на залата тя внезапно се обърна и се спусна към принцесата.
— Госпожо! — извика девойката и притисна ръката на Орор към устните си. — Независимо от това дали сте моя майка, или не, знайте, че ви уважавам и обичам!
Принцесата се усмихна и на свой ред докосна челото и с устни.
— Ти не си съучастница, детето ми, разбрах това — промълви тя. — Не ти се сърдя. Аз също те обикнах.
Пейрол побърза да отведе доня Крус. Благородната тълпа, която само допреди миг изпълваше залата, се беше разпръснала. Навън бързо се смрачаваше. След като изпрати кралските съдии, Гонзаг се върна в залата в мига, когато принцесата, заобиколена от своите придворни дами, се канеше да се оттегли. Властният му жест ги накара веднага да се отдръпнат. Принцът се приближи до жена си и с онази импозантна изящност, която никога не го напускаше, се наведе за да й целуне ръка.
— Госпожо — полюбопитствува той с безгрижен тон, — означава ли това, че между нас е обявена война?
— Нямам основания да нападам, господине — отвърна Орор дьо Кайлюс, — аз само се защитавам.
— Бих ви помолил да не засягаме въпроси от подобно естество, когато сме насаме — подхвана Гонзаг, който едва успяваше да прикрие под ледената си учтивост яростта, изпълваща сърцето му. — Държа да ви спестя излишни главоболия. По всичко личи, госпожо, че вие май наистина имате някакви тайнствени покровители?
— Господине, аз се уповавам само на божието милосърдие, единствената опора на майките.
Гонзаг се подсмихна.
— Жиро — обърна се принцесата към камериерката си, — разпоредете се да приготвят каретата ми.
— Как? — удиви се Гонзаг. — Нима тази вечер в „Сен Маглоар“ има литургия?
— Не знам, господине — спокойно отвърна тя, — но аз не отивам в църквата „Сен Маглоар“. Фелисите, извадете бижутата ми!