— О, госпожо, вашите брилянти! — подигравателно възкликна принцът. — Нима кралският двор, който толкова отдавна съжалява за вас, ще има щастието най-сетне да ви види отново?
— Да — потвърди принцесата, — тази вечер отивам на бала на регента.
— Вие?! — смая се Гонзаг.
Орор дьо Кайлюс вдигна чело, тъй величествена и красива, че принцът неволно сведе очи.
— Да, аз! — отвърна тя и преди да последва придворните си дами към изхода, добави: — Днес дойде краят на моя траур, господин принце. Правете срещу мен каквото искате, но знайте, че аз вече не се страхувам от вас!
XI. Как се принудиха да поканят Гърбавия на бала в кралския дворец
За миг Гонзаг остана неподвижен и сподири с поглед жена си, която се отдалечаваше по коридора към покоите си.
— Бога ми, същинско възкресение! — помисли си принцът. — При все това мога да твърдя, че изиграх тази партия много умело. Но защо тогава я изгубих? Очевидно тя разполага с някакви скрити козове. Гонзаг, Гонзаг, не сте предвидил всичко, има нещо, което ви се изплъзва…
Той с широки крачки започна да кръстосва из стаята, продължавайки да размишлява:
— Нямаме нито минута за губене! Какво ли ще прави на бала в Пале Роаял? Дали пък няма да иска разговор с господин регента? Очевидно знае къде се намира дъщеря й. Да, но и аз знам това — сепна се Гонзаг и отвори бележника си. — Поне в това отношение случайността ми беше от полза. — Той натисна един звънец и заповяда па появилия се прислужник: — Господин Пейрол! Веднага ми изпратете господин Пейрол!
Прислужникът излезе, а Гонзаг поднови самотната си разходка и връщайки се към първоначалната си мисъл, промърмори:
— Тя има нов съюзник. Някой ми мъти водата.
— Принце — провикна се Пейрол още с влизането си, — най-сетне мога да ви говоря на четири очи! Лоши новини! На тръгване чух кардиналът да казва на кралските пълномощници: „Тук се крие някаква чудовищна тайна…“
— Остави го да си приказва — отсече Гонзаг.
— Доня Крус се бунтува. Твърди, че са я принудили да играе недостойна роля и иска да напусне Париж.
— Остави доня Крус на мира и ме чуй внимателно!
— Добре, но не и преди да съм ви съобщил последните новости. Лагардер е в Париж.
— Ба, така и предполагах! И откога?
— Поне от снощи.
— Принцесата трябва да се е виждала с него — помисли Гонзаг и попита: — Откъде знаеш?
— Салдан и Фаенца са мъртви — почти шепнешком отвърна Пейрол.
Очевидно Гонзаг не очакваше подобна вест. Мускулите на лицето му трепнаха и той остана като зашеметен. Но това продължи само миг. Когато Пейрол отново вдигна очи към него, принцът вече се беше съвзел.
— Виж ти, двама наведнъж! — промълви той. — Този човек е самият дявол!
Пейрол целият се тресеше.
— Къде са открили труповете им? — попита Гонзаг.
— В уличката, която минава покрай градината на вашия павилион.
— Заедно ли?
— Салдан до вратата, а Фаенца на петнайсетина крачки оттам. Салдан е убит с шпага…
— Тук, нали? — прекъсна го Гонзаг и постави пръст между веждите си.
Пейрол повтори жеста му и потвърди:
— Точно там! Фаенца е убит със съшия удар и на същото място.
— Имат ли други рани?
— Не. Ударът на Ньовер е все така смъртоносен.
Гонзаг оправи дантелите на жабото си пред едно огледало.
— Много добре — рече топ. — Значи кавалерът дьо Лагардер се е разписал на два пъти пред портата ми. Радвам се, че е в Париж. Така най-сетне ще го пипнем.
— Въжето, на което ще увисне този… — подхвана Пейрол.
— Все още не е изплетено, така ли? Не съм на същото мнение. По дяволите, друже Пейрол, не ти ли се струва, че вече е крайно време да се отървем от него! От всички, които се разхождаха на лунна светлина в крепостния ров на Кайлюс, останахме само четирима.
— Така е — потръпвайки, отвърна довереникът. — Наистина е крайно време.
— В противен случай ще ни схруска на две нищо и никакви хапчици — продължи Гонзаг, препасвайки портупея си. — С един удар нас двамата, с втори — онези окаяници…
— Кокардас и Паспоал! — прекъсна го Пейрол. — И те се страхуват от Лагардер.
— Значи сте си лика-прилика. Все едно, нямаме друг избор. А сега ми ги доведи! Бързо!
Пейрол тутакси се запъти към кухнята.
— И така, вече казахме, че трябва да се действува незабавно — мислеше си Гонзаг. — По всичко личи, че тази нощ ще стана свидетел на странни събития.
— Я по-бързо! — подвикна Пейрол, влизайки в кухнята. — Негово височество има нужда от вас.
Кокардас и Паспоал бяха обядвали от пладне до здрач. Това бяха наистина юначни търбуси. Кокардас бе червен като виното, останало на дъното на чашата му, а Паспоал — бледен като платно. Подобни коренно противоположни последствия от алкохола се дължат преди всичко на темперамента на неговия консуматор, Що се отнася обаче до слуховите възприятия, то виното винаги е действувало по един и същи начин: след порядъчно пийване нито Кокардас, нито Паспоал се намираха в миролюбиво разположение на духа. Пък и от смиреността им отдавна вече не бе останал и помен. И двамата се бяха пременили от глава до пети в нови дрехи; на краката си имаха великолепни парадни ботуши; шапките им бяха преправяни не повече от три пъти, а панталоните м жакетите напълно съответствуваха на тази разкошна премяна.