Паспоал с признателност стисна подадената му ръка. Гонзаг наистина имаше вид на човек безкрайно изумен и гледаше Езоп II, наречен още Йон, едва ли не със страх.
— Какво означава това? — прошепна той.
— Това означава, че когато прочете тази записка, момичето ще бъде по-доверчиво — чисто и просто отвърна Гърбавия.
— Искаш да кажеш, че си отгатнал нашите намерения?
— Разбрах само, че желаете да имате девойката.
— А знаеш ли какво рискува човек, когато узнае някои тайни?
— Рискува да спечели много — отвърна Гърбавия и потри ръце.
Гонзаг и Пейрол се спогледаха.
— Но този почерк?… — промълви принцът.
— Е, и аз имам някои малки таланти — прекъсна го Езоп II. — Гарантирам безупречна имитация. Щом веднъж съм видял почерка на един човек…
— Разбирам! Това наистина може да те отведе далеч? А човекът?
— О, човекът! — разсмя се Гърбавия. — Той е твърде висок, аз пък съм прекалено нисък, така че не бих могъл да му подражавам.
— Познаваш ли го?
— Доста добре.
— Откъде?
— Делови отношения.
— Би ли могъл да ни дадеш някои сведения за него?
— Едно-единствено: снощи той нанесе два удара; утре ще нанесе още два.
Пейрол потрепера от глава до пети.
— В мазето на двореца има чудесни килии! — намръщи се Гонзаг.
Гърбавия не обърна никакво внимание на заплахата и поклати глава:
— Излишен разкош. Преустройте ги в изби и ги дайте под наем на винотърговците.
— Струва ми се, че ни шпионираш.
— Нелепа мисъл. Човекът, за когото става дума, няма пукната пара, докато вие притежавате милиони. Искате ли да ви го предам?
Изумлението на Гонзаг беше безгранично.
— Тогава дайте ми и тази покана — продължи Езоп II и посочи последната покана, която принцът продължаваше да държи в ръка.
— За какво ти е?
— Ще я използувам по предназначение. Ще я дам на нашия човек и той ще сдържи обещанието, което правя от негово име: ще отиде на бала на регента.
— Дявол го взел, друже? — възкликна Гонзаг. — Та ти си бил изключителен негодник!
— Е, чак пък толкоз! — скромно отвърна Гърбавия. — Има по-големи негодници и от мен.
— Но откъде такова горещо желание да ми служиш?
— Такъв съм по природа: винаги предан на онези, които ми се нравят.
— Означава ли това, че сме имали щастието да ти допаднем?
— Много.
— И ти заплати десет хиляди екю, само за да ни засвидетелствуваш по-отблизо твоята преданост, така ли?
— За колибата ли говорите? — прекъсна го Гърбавия. — Но моля ви, изобщо не става дума за нея, а за самата спекулация, за една истинска златна мина!… — И разсмивайки се, добави: — Гърбушкото е мъртъв, да живее Гърбушкото! Езоп I спечели милион и половина под един стар чадър, докато аз си имам дори кантора.
Гонзаг направи знак на Кокардас и Паспоал, които веднага се приближиха със звън на старо желязо.
— Тези пък кои са? — попита Йон.
— Хора, които ще те придружат, ако приема услугите ти. Гърбавия се склони в церемониален поклон.
— Услуга за услуга — рече той, — но в такъв случай по-добре се откажете от услугите ми. Любезни господа — продължи Езоп II, обръщайки се към двамата юначаги, — не си правете повече труда да местите вашата железария, ние никак не си подхождаме.
— Все пек… — започна Гонзаг със заплашителен вид.
— Никакво „все пак“! Дявол го взел! Та вие познавате онзи човек също толкова добре, колкото и самият аз. Той е избухлив, изключително избухлив, бих казал дори брутален. Достатъчно е само да зърне зад гърба ми тези разбойнически мутри…
— По дяволите! — избоботи възмутено Кокардас.
— Възможно ли е такова безочие?! — добави брат Паспоал с негодувание.
— Така че настоявам да действувам сам, или и пръста си няма да помръдна — заключи Езоп II с категоричен тон.
Гонзаг и Пейрол отново се спогледаха.
— Толкова много ли държиш на гърба си? — попита принцът подигравателно.
— Колкото и тези храбреци на ръждивите си железа — отвърна Гърбавия с поклон. — С него си изкарвам хляба.
— Тогава него ще държа отговорен за всичко — рече Гонзаг, гледайки го втренчено. — И добре запомни: служиш ли ми вярно, ще бъдеш възнаграден! В противен случай…
И без да довърши изречението си, той му подаде поканата. Гърбавия я взе и заднишком започна да отстъпва към вратата, отмервайки трикратни поклони на всеки три крачки.
— Поласкан съм от доверието на ваше височество. Тази нощ ваше височество ще чуе да се говори за мен — промълви той, но когато забеляза, че по таен знак на принца Кокардас и Паспоал се готвят да го последват, веднага повиши глас: — Я по-полека! По-полека! Къде останаха нашите уговорки?