Изведнъж видях как платното на шатрата лекичко се размърда, после бавно се повдигна и в шатрата надзърна дяволито усмихнато личице. Беше Флор. Тя леко ми кимна с глава. Очевидно никак не се страхуваше. След главата й в шатрата се промъкна цялото й гъвкаво телце. Когато се изправи, красивите й черни очи ликуваха.
— Най-трудното мина! — произнесе тя само с устни.
Не успях да сдържа едно леко движение на изненада и моята бавачка пак се размърда. Две-три минути Флор остана неподвижна, допряла пръст до устните си. Старата циганка отново се унесе. „Само фея би могла да освободи рамото и ръката ми“ — мислех си аз. И имах пълно право. Моята мъничка Флор беше фея. Тя много предпазливо направи стъпка напред, после втора. Не се насочваше към мен, а към рогозката, на която между кремъклийката и ятагана си спеше вождът. Тя застана пред него и известно време втренчено го гледа. Дишането му стана по-спокойно. Флор се приведе над него и след няколко секунди леко притисна слепоочията му с палец и показалец. Клепачите на вожда се затвориха.
Флор ме погледна; очите й искряха.
— Първият! — прошепна тя.
Циганчето продължаваше да хърка, положило глава на коленете на вожда.
Тя постави ръка на челото му и впи властен поглед в него. Полека-лека краката на циганчето се отпуснаха и отметнатата му глава докосна земята, все едно че беше мъртво.
— Вторият! — рече тя.
Оставаше моята ужасна бавачка. Този път Флор взе повече предпазни мерки. Тя пристъпи към нея бавно, много бавно, поглъщайки я с очи, подобно на змия, която иска да хипнотизира птица. Когато я доближи, тя протегна едната си ръка и я задържа на височината на очите на циганката. Усетих как бавачката ми вътрешно потръпна. Тя направи усилие да се изправи, но Флор каза само:
— Не искам!
Старицата дълбоко въздъхна. Ръката на Флор бавно се плъзна от челото към стомаха й. Един от пръстите й бе насочен и ми се стори, че излъчва някакви тайнствени флуиди. Самата аз почувствувах през тялото на надзирателката ми тяхното странно въздействие. Клепачите ми натежаха.
— Стой будна! — заповяда Флор и ме стрелна с повелителен поглед.
И сенките, които вече забулваха очите ми, внезапно изчезнаха. Мислех, че сънувам.
Ръката на Флор се издигна, задържа се над челото на циганката, после пръстът й отново се насочи между очите й. Старицата се отпусна с цяло тяло. Почувствувах как натежа.
Флор стоеше горда, сериозна, властна. Ръката й отново се спусна надолу, после пак се издигна. След две-три минути тя се приведе над циганката и направи над главата и рязко движение, наподобяващо ръсене. Главата на бавачката ми натежа като олово.
— Спиш ли, Мабел? — попита тихо Флор.
— Да, спя — отвърна старицата.
В първия момент реших, че разиграват някаква комедия.
Преди да пристигнем в стана, Флор беше отрязала от косата на Анри и от моята по един кичур и ги бе сложила в малък медальон, който носеше на шията си. Сега тя отвори медальона и сложи кичурчето от косата на Анри в неподвижната ръка на старицата.
— Искам да знам къде е — прошепна тя отново.
Старицата се размърда и изпъшка. Уплаших се, помислих, че, ще се събуди. Флор силно я побутна с крак, сякаш искаше да ми докаже колко дълбок е сънят и. После повтори:
— Чуваш ли, Мабел, искам да знам къде е той!
— Чувам — обади се циганката. — Търся го. Какво ли ще да е това място? Дали пещера? Или подземие? Взели са му наметалото и връхната дреха. Ах! — потръпвайки възкликна тя. — Разбрах! Това е гроб!
Обля ме ледена пот.
— Жив ли е? — попита Флор.
— Жив е — отвърна Мабел. — Спи.
— Къде се намира гробът?
— На север от стана. Преди две години там погребаха стария Хаджи. Главата на мъжа почива върху костите на Хаджи.
— Искам да отида там — каза Флор.
— На север от стана — повтори старицата. — Първият процеп между скалите. Трябва да се повдигне един камък и да се слезе по три стъпала.
— Как да го събудя?
— Имаш нож.
— Ела! — каза ми Флор.
И без каквито и да било предпазни мерки, избута встрани главата на Мабел, която се търкулна върху чувала с мъх. Старицата остана неподвижна. С удивление забелязах, че очите й са широко отворени. Излязохме от шатрата. Около тлеещия огън спяха цигани. Флор носеше лампата, като я прикриваше с полата на наметалото си. Тя ми посочи друга шатра, намираща се по-далеч, и рече: