— Защо излизате, без да вземете някой от войниците с вас? — скара се Присила, щом двамата влязоха в просторното преддверие. — Наоколо има разбойници.
Ядовитият поглед, с който измери Мералда, ясно говореше, че причината за гнева й е друга. Не, сестрата на Ферингал се боеше не от разбойници, а от онова, което можеше да се случи между брат й и младата жена, онова, което едва не се бе случило на брега малко по-рано.
— Разбойници? — изсмя се Ферингал. — В Окни няма разбойници. Не сме имали неприятности от много години насам, още откакто станах господар на замъка.
— Значи отдавна му е времето — сухо отбеляза сестра му. — Нима искаш първото нападение в Окни от толкова време насам да бъде извършено тъкмо срещу господаря на замъка и бъдещата му съпруга? Нямаш ли никакво чувство за отговорност към жената, която твърдиш, че обичаш?
Последните й думи подействаха на Ферингал като плесница. Това като че ли се удаваше на Присила особено лесно и Мералда мислено си отбеляза, че трябва да стори нещо по въпроса, още щом се сдобие с малко повече влияние в замъка.
— Аз съм виновна — намеси се тя и пристъпи напред. — Често се разхождам нощем, защото това е любимата ми част от денонощието.
— Вече не си обикновена селянка — скара й се Присила. — Трябва да разбереш, че с издигането ти идват и немалко отговорности.
— Да, милейди — отвърна девойката и направи учтив реверанс, почтително свела глава.
— Ако толкова ти се иска да се разхождаш нощем, разхождай се в градината добави Присила с поомекнал тон.
Все така с наведена глава, та Присила да не може да види лицето й, Мералда се усмихна развеселено. Като че ли започваше да разбира как да се справя със своенравната сестра на лорд Ферингал. Присила обичаше обектът на нападките й да е борбен, а не скромен и отстъпчив.
Ето защо тя млъкна и като изсумтя недоволно, се накани да си върви.
— Имаме новини — неочаквано се обади Ферингал и Присила се закова на място.
Мералда рязко вдигна глава, почервеняла от изненада и немалка доза гняв. Само ако можеше да възпре годеника си, да му попречи да каже онова, което се канеше да каже — сега изобщо не бе подходящият момент за подобно съобщение.
— Решихме да не чакаме до пролетта, за да се оженим — заяви Ферингал, без да забелязва нищо. — Сватбата ще бъде в деня на есенното равноденствие.
Както можеше да се очаква, лицето на Присила пламна. Очевидно бе, че единствено огромно усилие на волята й попречи да не се разтрепери от яд.
— Нима? — процеди тя през стиснатите си зъби. — А сподели ли плановете си с Темигаст?
— Ти си първата, която научава — отвърна лорд Ферингал. — От уважение към теб и защото ти се занимаваш с подготовката на празненството.
— Нима? — ледено повтори Присила. — Върви да му кажеш, Фери, той е в библиотеката. Аз ще се погрижа да изпратя Мералда у дома.
Целият грейнал, лорд Ферингал се обърна към девойката:
— Още мъничко, любов моя! — рече той и като целуна ръката й, излезе от стаята и отиде да намери стария Темигаст.
— Какво му направи? — изсъска Присила в мига, в който двете останаха сами.
Мералда сви устни:
— Какво му направих?
— Използвала си женските си прелести, нали?
Мералда се разсмя с глас на опитите на Присила да не използва „груб“ език, реакция, която свикналата да вдъхва страх жена изобщо не бе очаквала.
— Може би точно това трябваше да сторя — отвърна Мералда. — Да укротя звяра, както ние му казваме, но не, не съм го сторила. Знаете, че го обичам, но майка ми не е отгледала уличница. Брат ви смята да се ожени за мен и затова ще изчакаме. До есенното равноденствие, както и сам ви каза.
Очите на Присила се присвиха заплашително.
— Мразите ме, нали?
И този път Присила бе хваната неподготвена. Очите й се разшириха, тя направи крачка назад.
— Мразите ме, задето ви отнемам лорд Ферингал и с появата си слагам край на живота, с който сте свикнали. Но това е доста себично, ако ми позволите. Брат ви ме обича, аз също го обичам и ние ще се оженим, със или без вашата благословия.
— Как се осмеляваш…
— Осмелявам се да кажа истината — прекъсна я Мералда, изненадана от собствената си дързост; да отстъпи обаче не можеше. — Майка ми няма да издържи още една зима в студената ни къща, а аз нямам намерение да я оставя да умре. Не и заради някакви си повеления на благоприличието, нито пък заради вашето удобство. Знам, че се занимавате с подготовката на сватбата и съм ви благодарна, но аз ще свърша работата по-бързо.