— Ето значи за какво ставало дума! — рече Присила, решила, че е открила слабото място на Мералда. — Майка ти?
— Не! — заяви девойката и се изправи. — Не, става дума за брат ви. За Ферингал, а не за Присила, и именно това не ви дава мира.
Присила бе толкова слисана, че не можа да отговори. Вбесена, останала без думи, тя се обърна и изхвърча от помещението, оставяйки Мералда сама.
Младата жена се замисли над онова, което беше казала, повече от изненадана, задето бе успяла да се противопостави на Присила и да надделее. Сега обаче като че ли най-разумно би било да си тръгне. Отвън забеляза Лиам и приготвената карета и без да се колебае, отиде при него и му каза да я откара у дома.
И тази вечер, както всеки път, когато Мералда отиваше в замъка, той следеше с поглед каретата, която я връщаше у дома.
И сам не разбираше собствените си чувства. Не можеше да престане да мисли за мига, в който Мералда му бе съобщила за детето. Неговото дете. Беше я отблъснал, свалил бе гарда си и бе допуснал тя да види истинските му чувства. И сега си плащаше за това, понасяше заслуженото си наказание, като гледаше как каретата я отнася по пътя, надалеч от него.
Но как трябваше да постъпи? Със сигурност не искаше живота, който Мералда му предлагаше. Никога! Дори мисълта да се ожени за нея, да я гледа как надебелява и погрознява, докато край тях пищят малки деца, го ужасяваше, но не чак толкова, колкото мисълта, че лорд Ферингал ще я притежава.
Ето каква била работата, каза си Джака, но това, че разбираше къде е проблемът, не му помогна да се почувства по-добре. Не можеше да понесе представата за това как Мералда се отдава на лорд Ферингал, нито пък мисълта, че младият благородник ще отгледа неговото дете. Струваше му се, че го ограбват, така, както правеха всички аристократи със своите селяни. Да, те винаги ограбваха обикновените хора, почтени хора като Джака. Водеха охолен живот, изпълнен с наслади, докато честните, трудолюбиви хора като Джака тънеха в кал и ядяха прокиснала храна. Благородниците вземаха жените, които поискат, без да им предлагат нищо в замяна, нищо, освен богатството си, на което обикновените хора като Джака не можеха да се противопоставят. Ферингал си бе присвоил неговата жена, а сега щеше да му отнеме и детето.
Разтреперан от гняв, младият мъж се втурна пред каретата, размахвайки ръце.
— Върви си! — скара му се Лиам от капрата, без да намалява.
— Трябва да говоря с Мералда! — викна Джака. — Става въпрос за майка й.
При тези думи гномът накара конете да позабавят крачка, за да може да се обърне назад и да чуе какво ще му нареди Мералда. Младата жена се показа през прозореца, за да види каква е цялата тази врява. При вида на очевидно развълнувания Джака Скъли тя пребледня, но не опита да се скрие.
— Иска да спра, за да говори с теб — обясни Лиам. — Нещо за майка ти.
Мералда хвърли изпитателен поглед на Джака.
— Добре — съгласи се тя. — Можеш да ме оставиш тук, Лиам.
— Все още има цяла миля до вас — напомни й кочияшът, комуто цялата тази работа никак не се нравеше. — Мога да откарам и двама ви.
Мералда му благодари и го отпрати:
— Тъкмо ще се поразходя — рече тя и скочи на земята, още преди каретата да бе спряла напълно.
Лиам си тръгна и младата жена остана сама на пътя, сама с Джака Скъли.
— Истинска глупост е да идваш тук! — скара му се тя. — Какво си си наумил?
— Нямах избор — отвърна Джака и понечи да я прегърне; тя обаче го отблъсна.
— Добре знаеш какво нося — рече тя. — Много скоро ще го узнае и лорд Ферингал. Ако успее да те свърже с детето, което расте в утробата ми, и с двама ни е свършено.
— Не ме е страх от него — заяви Джака и направи крачка към нея. — Знам единствено какво чувствам, Мералда. Нямах друг избор — просто трябваше да те видя тази вечер.
— Вече съвсем ясно ми даде да разбера какво чувстваш — хладно отговори Мералда.
— Държах се като глупак — съгласи се Джака. — Хвана ме неподготвен, но вече го преодолях. Прости ми, Мералда. Не мога да живея без теб!
Девойката затвори очи, поклащайки се напред-назад, сякаш се опитваше да преглътне чутото.
— Какво си си наумил, Джака Скъли? — тихичко повтори тя. — Какво ти казва сърцето?