Прилошаването й отмина, ала тя се боеше да се изправи, страхуваше се да срещне погледите на другите трима. Не знаеше как ще постъпят, макар че бе чувала историята на някаква селянка, която забременяла, след като била изнасилена. Никой не я бе сметнал за виновна.
Изведнъж усети как някой полага ръка върху рамото й и нежно й помага да се изправи. Присила я притисна до гърдите си, шепнейки, че всичко ще бъде наред.
— Какво да правя? — с мъка успя да изрече Ферингал, тъй като в гърлото му бе заседнала горчива буца, а тонът му бе такъв, че за миг Мералда се уплаши да не я прокуди завинаги от замъка и от живота си.
Старият Темигаст отиде при него.
— Подобни неща са се случвали и преди, милорд — опита се да го успокои той. — Дори и по тези земи.
Другите трима се взряха в него.
— Разбира се, и дума не може да става за измяна — продължи Темигаст. — С изключение на това, че Мералда не ни е съобщила веднага. За това можете да я накажете, както сметнете за добре, но ви умолявам да бъдете снизходителен към бедното момиче.
Погледът на Ферингал не омекна, но той все пак кимна.
— Що се отнася до детето — рече наместникът, — трябва да съобщим за него и то скоро. Нека отсега се знае, че то никога няма да бъде ваш наследник.
— Ще го удуша още щом се роди! — изръмжа Ферингал.
Мералда изхлипа, същото стори и Дрисила, за огромна изненада на младата жена.
— Милорд — обади се Темигаст.
Обзет от безсилен гняв, Ферингал стовари юмрук върху бедрото си и Мералда, която не изпускаше от очи нито едно негово движение, разбра, че заканата му да убие детето е само празна заплаха.
Темигаст поклати глава и го потупа по рамото:
— По-добре да го дадем на някого, милорд. Да се махне веднъж завинаги от живота ни.
Ферингал погледна жена си въпросително.
— Не го искам! — искрено отвърна тя. — Никога вече не искам да си спомням за онази нощ, ъ-ъ-ъ, за онзи ден — поправи се тя начаса и прехапа устни, надявайки се, че другите не са забелязали грешката й.
За нейно облекчение и все по-голяма изненада, отново Присила бе тази, която остана до нея и я придружи до стаята й. Дори когато другите двама вече не можеха да ги чуят, грижовното й отношение не се промени.
— Дори не мога да си представя болката ти — каза тя.
— Съжалявам, че не ти признах по-рано — отвърна Мералда и Присила я погали по бузата.
— Сигурно е било прекалено мъчително. Но ти не си сторила нищо нередно. Брат ми си остава първият мъж в живота ти, първият, комуто си се отдала доброволно, а никой съпруг не би могъл да иска повече.
Мералда преглътна давещата я вина, опитвайки се да убеди сама себе си, че Ферингал наистина е първият мъж в живота й, първият мъж, който хранеше искрени чувства към нея.
— Може би ще успеем да измислим нещо, когато се роди детето — неочаквано рече Присила и Мералда я изгледа неразбиращо. — Хрумна ми, че бих могла да се изнеса да живея някъде другаде — обясни по-възрастната жена. — Или пък да се преместя в някое от крилата на замъка, които не използваме.
Мералда продължи да я гледа недоумяващо, после изведнъж разбра. Удивена, тя дори не усети, как започна да говори с предишното си простовато произношение:
— Намислила си да го отгледаш ти!
— Кой знае… — колебливо рече Присила, — … ако успеем да се разберем.
Мералда не бе сигурна какво да каже и й се струваше, че така ще бъде чак докато бебето се роди. Щеше ли да понесе детето да бъде толкова близо до нея? Или пък щом веднъж го вземеше в ръце, щеше ли да е способна да се раздели с него?
Едва ли, каза си тя. Не можеше, не биваше да го задържи, независимо какви чувства я обземеха след раждането.
— Но да не мислим толкова напред — отбеляза Присила, сякаш бе прочела мислите й. — Засега трябва да се погрижим да се храниш добре. Вече си съпруга на лорд Ферингал и трябва да му родиш наследници, а затова трябва да си здрава.
Мералда не можеше да повярва на ушите си, на топлите думи и искрената загриженост в тях. Не се бе и надявала, че планът й ще се окаже толкова успешен, което само усили чувството й за вина.
Отминаха няколко дни и Мералда започна да вярва, че нещата се развиват както ги беше намислила. Разбира се, не всичко вървеше съвсем гладко, особено в спалнята, където бе принудена непрестанно да успокоява наранената гордост на мъжа си, като го уверява, че варваринът не й бе доставил никакво удоволствие. Накрая стигна дотам да заяви, че по време на мъчителното изпитание е била почти в несвяст и дори не е била сигурна, че то се е случило, докато не е разбрала, че е бременна.