Пристигна в Окни в късния следобед, за всеобща изненада на неговите обитатели.
— Ще ми кажеш ли името на господаря на тези земи, добри ми господине? — обърна се той към едного от тях и му подхвърли лъскава жълтица.
— Лорд Ферингал Ок — начаса отвърна селянинът. — С младата си съпруга живеят в замъка Ок, ей там — и той посочи към брега.
— Задължен съм ти — поклони се Морик и като му подаде две-три сребърни монети, пришпори коня и пое към малкото мостче, отвеждащо в замъка Ок.
Когато стигна, намери портата отворена, а край нея стояха двама крайно отегчени стражи.
— Лорд Брандебург от Града на бездънните води — представи се Разбойника и дръпна юздите на жребеца си. — Ще бъдете ли така добри да уведомите лорд Ферингал за пристигането ми — идвам отдалеч, а ме чака още много път.
С тези думи Морик скочи от седлото и се зае да почиства пищните си одежди от прахта, като дори извади тънкия си меч от ножницата, за да го избърше и да направи няколко сложни движения с него, преди отново да го окачи на кръста си. Действията му имаха ефект — стражите несъмнено бяха впечатлени: единият хукна към замъка, а другият се приближи, за да се погрижи за коня на гостенина.
Само след няколко минути Морик-лорд Брандебург, вече стоеше пред лорд Ферингал в приемната зала на замъка Ок. С изящен поклон той се представи за пътник, изгубил другарите си в битка с група великани нейде в Гръбнака на света. В погледа на Ферингал прочете приятно вълнение и гордост от посещението на благородник от великолепния Град на бездънните води и разбра, че домакинът му несъмнено ще стори всичко по силите си, за да му угоди, поласкан от височайшата визита.
— Смятам, че поне двама-трима от другарите ми успяха да избягат — довърши разказа си Морик. — Същото обаче не може да се каже за долните създания, с които се бихме.
— Колко далеч оттук се случи това? — въпреки че изглеждаше така, сякаш мислите му са някъде другаде, Ферингал се разтревожи от историята на Морик.
— О, доста, скъпи ми лорде! — увери го Разбойника. — Няма за какво да се безпокоите — не ви заплашва никаква опасност. Пък и те до един са вече избити.
И като се огледа наоколо с усмивка на уста, добави:
— Жалко би било такива чудовища да се появят в толкова тихо и спокойно местенце като Окни.
Лорд Ферингал начаса захапа примамката:
— Съвсем не е толкова тихо и спокойно! — процеди той през зъби.
— Нима и тук дебне опасност? — учуди се Морик. — Може би пирати?
Придавайки си изненадан вид, той погледна към стария иконом, който стоеше зад стола на господаря си. Темигаст поклати глава и дребният крадец разбра, че това е знак да не разпитва повече. Само че той имаше други планове.
— Обирджии по пътищата — изръмжа Ферингал.
Разбойникът се накани да отвърне нещо, но думите заседнаха на гърлото му и той неволно затаи дъх при вида на младата жена, която се появи на прага.
— Съпругата ми — разсеяно я представи Ферингал. — Лейди Мералда Ок.
Морик се поклони ниско, взе ръката на Мералда в своята и я поднесе към устните си, без да откъсва поглед от лицето й. За негово огромно облекчение (и немалка гордост от умението му да се преобразява), тя не го позна.
— Вие сте щастливец — очаровано заяви Морик. — Имате прекрасна съпруга.
Ферингал най-сетне се усмихна, но после отново се намръщи.
— Съпругата ми беше в каретата, която разбойниците нападнаха!
Морик ахна:
— Нека ги открия, лорд Ферингал. Ще ги открия и ще ги убия на място. Или пък ще ви ги доведа живи, ако така предпочитате.
Ферингал махна с ръка:
— Вече залових онзи, когото исках — отвърна той. — А другият е погребан под огромна купчина скални отломки.
Морик неволно присви устни при този спомен.
— Подобаваща участ — съгласи се той.
— Още по-заслужено ще бъде наказанието, което съм намислил за пленения варварин — мрачно отвърна младият благородник. — Очаква го ужасна смърт. С очите си може да се убедите, ако решите да пренощувате в Окни.
— Но, разбира се! — възкликна Морик. — Какво сте подготвил за злодея?
— Първо — кастриране. Същинската екзекуция ще се състои след два дни.
Морик си придаде замислен вид.
— Варварин, казвате?
— Един огромен северняк — потвърди Ферингал.
— Силен, предполагам?
— По-силен не съм виждал през живота си! Трябваше да наема могъщ магьосник, за да го залови и въпреки това мръсното псе щеше да избяга, ако цяла дузина от моите войници не се бяха намесили и не бяха успели да го удържат с огромни усилия.