Дели му хвърли отчаян, сърдит поглед.
— Досега би трябвало да си научила какво можеш да очакваш от него — продължи Разбойника и приседна на края на леглото.
Младата жена понечи да придърпа завивките нагоре, но после се сети, че това бе просто Морик, който я бе виждал без дрехи и преди.
— Той никога няма да ти даде онова, което наистина искаш — добави Морик. — Твърде голямо бреме тегне върху него, твърде много жестоки спомени го измъчват. Ако по някаква случайност реши да се разкрие пред теб, както ти искаш, това най-вероятно ще те убие.
Дели го изгледа неразбиращо. Без да се изненадва особено, Морик се усмихна и повтори:
— Никога няма да ти даде онова, което наистина желаеш.
— За разлика от Морик? — подигравателно попита Дели и той се разсмя с глас.
— Надали — призна. — Но поне си го признавам открито. Държа на думата си, но иначе не съм почтен човек, който си търси почтена съпруга. Животът ми си е само мой и нямам никакво желание да се обременявам с дете и жена.
— Звучи самотно.
— Звучи свободно — поправи я Морик през смях. — О, Дели — рече той и прокара пръсти през косата й. — Животът би ти се сторил много по-приятен, ако се научиш да се наслаждаваш на радостите, които настоящето ти предлага, и престанеш да се безпокоиш, че бъдещето ще ти ги отнеме.
Дели Кърти се облегна на таблата на леглото и се замисли. Май наистина нямаше какво да възрази.
Морик прие мълчанието й като знак за подкана и се покатери в леглото при нея.
— За туй, дето ми го предлагаш, приятелче, мога да ти дам само ей таз част — заяви своенравната Шийла Крий и потупа главата на Щитозъб.
После, без никакво предупреждение, вдигна великолепното оръжие във въздуха и го стовари в средата на масата, край която бяха седнали заедно с Йоси.
Изведнъж дребният мъж с ужас осъзна, че между него и свирепата жена няма нищо, тъй като масата бе станала на трески.
Шийла Крий се усмихна жестоко и отново вдигна бойния чук. Йоси изпищя задавено и хукна навън, към защитата на хладната, солена нощ. Зад себе си чу силен трясък, когато Щитозъб се удари в касата на вратата, последван от гръмкия смях на всички главорези, събрали се в кръчмата.
Йоси нито се обърна, нито забави крачка. Спря, чак когато стигна „Кривата сабя“, и се зачуди как, в името на Деветте пъкъла, ще обясни всичко на Арумн.
Още се мъчеше да си поеме дъх, когато забеляза Дели да се приближава забързано, плътно увита в дебел шал. Обикновено не се появяваше толкова късно в заведението, тъй като по това време „Кривата сабя“ отдавна бе претъпкана, освен, разбира се, ако не изпълняваше някаква поръчка за Арумн. Само че ръцете й бяха празни и на Йоси не му беше особено трудно да се досети къде — или по-точно при кого — е била.
Не след дълго до ушите му достигна приглушено хлипане, което окончателно го убеди, че предположението му е правилно — Дели бе отишла да се види с Уолфгар и бе оставила поредното късче от сърцето си при него.
— Добре ли си? — обади се Йоси и пристъпи напред.
Дели подскочи изненадано — изобщо не го беше видяла.
— Какво има? — меко попита той и се доближи, вдигнал ръка, за да я потупа по рамото, като тайничко се надяваше да се възползва от болката и уязвимостта й и да я вкара в леглото си, нещо, за което си мечтаеше от години.
Ала Дели, въпреки сълзите и нещастното си изражение, рязко се отдръпна от него, а в погледа й нямаше и помен от желание, нито дори от дружелюбност.
— Наранил те е, Дели — утешително прошепна той. — Наранил те е, но аз мога да ти помогна да се почувстваш по-добре.
Младата жена се изсмя подигравателно:
— Ти стоиш зад всичко това, нали, Йоси Локвата? — обвини го тя. — Сигурно преливаш от щастие, задето най-сетне успя да прогониш Уолфгар!
И преди дребният мъж да успее да отговори, тя го заобиколи и потъна в „Кривата сабя“, място, където той не можеше да я последва. Йоси остана сам насред пустата, тъмна улица. Нямаше къде да отиде, нямаше приятели, с които да си поприказва. И за всичко бе виновен само Уолфгар.
Йоси прекара нощта, кръстосвайки заведенията в най-опасните части на Лускан. Не се заговори с никого, просто слушаше внимателно и си отваряше очите и ушите на четири. За своя изненада научи нещо наистина интересно, което изобщо не го застрашаваше. Из най-долнопробните дупки на града Йоси Локвата чу интересна история за Морик Разбойника, неговия приятел варварин и апетитна уговорка за премахването на един морски капитан.