— Не можеш да се качиш, преди господарят Робилард да разреши — тъкмо казваше Миканти.
В отговор непознатият на кея му се примоли да говори по-тихо. Когато стигна до парапета и погледна надолу, магьосникът видя жалка фигура, увита с одеяло, което само по себе си бе достатъчно красноречиво, тъй като нощта изобщо не беше студена.
— Иска да говори с капитана — обясни Уейлан Миканти.
— Нима? — отвърна Робилард, след което се обърна към мъжа на кея: — Нима смяташ, че пускаме всеки скитник, който се завърти насам, да говори с капитан Дюдермонт?
— Не, вие не разбирате — отвърна непознатият и сниши глас, като през цялото време се оглеждаше нервно, сякаш всеки момент очакваше някой убиец да се нахвърли отгоре му. — Имам новини, които той трябва да чуе. Но не тук. Не и където всеки може да ни подслуша.
— Нека се качи — разреши магьосникът, Миканти го изгледа скептично, ала Робилард се смръщи, напомняйки му кой командва. Освен това, както сърдитото му изражение ясно даваше да се разбере, всякакви опасения, че жалкият човечец може да им навреди, бяха абсурдни, не и с могъщ магьосник като него на борда.
— Доведи го в каютата ми — нареди той и се отдалечи.
Малко по-късно, разтреперан от глава до пети, дребният мъж се появи на прага на Робилард, следван от Уейлан Миканти. Неколцина любопитни моряци също надникнаха в каютата, ала Миканти, без да чака покана, влезе и затвори вратата под носа им.
— Ти ли си Дюдермонт? — попита непознатият.
— Не съм — призна Робилард. — Но можеш да бъдеш сигурен, че по-близо до него няма да се добереш.
— Трябва да се видя с Дюдермонт — настоя дребният мъж.
— Как се казваш?
Непознатият поклати глава.
— Трябва да кажа на Дюдермонт — не отстъпваше той. — Но не го е чул от мен, ако ме разбирате.
Робилард, който никога не се бе отличавал с особена търпеливост, със сигурност не разбираше. Едно щракване с пръсти и дребният мъж бе запратен назад от мощна магическа мълния.
— Как се казваш? — повтори Робилард и когато непознатият се поколеба, удари го с още една мълния. — Мога да го правя още дълго, уверявам те.
Дребният мъж се обърна към вратата, ала силен порив от магически вятър го блъсна в лицето и го завъртя обратно към събеседника му.
— Е? — спокойно настоя Робилард.
— Йоси Локвата — избъбри Йоси, преди идеята да използва фалшиво име да му мине през главата.
Робилард подпря брадичка на ръката си и се замисли за миг. После се облегна назад и с все същото вглъбено изражение, рече:
— И какви новини ми носиш, Йоси Локвата?
— За капитан Дюдермонт — отвърна Йоси, вече почти отчаян. — Намислили са да го убият. Сума пари ще вземат за главата му.
— Кой?
— Един здравеняк на име Уолфгар и приятелят му, Морик Разбойника.
Робилард с мъка успя да прикрие изумлението си.
— А ти откъде знаеш? — попита.
— Всички на улицата знаят. Намислили са да убият капитан Дюдермонт, а за награда ще получат десет хиляди жълтици. Тъй казват всички.
— Нещо друго? — в гласа на магьосника се промъкнаха заплашителни нотки.
Йоси сви рамене, малките му очички тревожно се стрелкаха насам-натам.
— Защо дойде? — не отстъпваше Робилард.
— Рекох си, че трябва да знаете — отвърна Йоси. — Ако бях на ваше място, със сигурност бих искал да науча, че някой като Уолфгар и Морик си е наумил да ме убие.
Магьосникът кимна, после се разсмя.
— Значи така — рече той. — Идваш чак дотук, до един кораб, който и най-опасните главорези по цялото протежение на Саблен бряг ненавиждат, за да предупредиш човек, когото никога не си виждал, като отлично осъзнаваш, че по този начин се излагаш на смъртна опасност. Ще ме прощаваш, Йоси Локвата, но в тази история има нещо много гнило.
— Рекох си, че трябва да знаете — повтори Йоси и сведе очи. — Туй е всичко.
— Не мисля така — спокойно възрази Робилард и Йоси го погледна стреснато. — Колко искаш?
Лицето на Йоси придоби заинтригувано изражение.
— Някой по-голям хитрец от теб би се спазарил, преди да ни каже какво знае — обясни магьосникът. — Но ние не сме неблагодарни. Петдесет жълтици стигат ли?