— Ами, д-д-да — заекна Йоси, но после промени решението си. — Всъщност, не. Не стигат. Мислех си за сто жълтици.
— Добре се пазариш, Йоси Локвата — отбеляза Робилард и кимна успокояващо на Миканти, който започваше да нервничи. — Информацията ти може да се окаже много полезна… ако не ни лъжеш, разбира се.
— Не, господине, никога!
— Значи сто жълтици — отсече Робилард. — Ела пак утре, за да говориш с капитан Дюдермонт и да си получиш възнаграждението.
Йоси хвърли тревожен поглед наоколо:
— Ако нямате нищо напреки, господин Робилард, повече не смея да припарвам тук.
Магьосникът се засмя.
— Но, разбира се — съгласи се той и като свали кесията, която висеше на гърдите му, извади оттам един ключ и го подхвърли на Уейлан Миканти. — Погрижи се — нареди той на своя другар. — Ще откриеш парите в лявото чекмедже, долу. Плати му в монети от по десет гроша, а после го изпроводи от кораба, като не забравиш да изпратиш двамина моряци да го пазят, докато не излезе от пристанището.
Миканти не можеше да повярва на ушите си, но нямаше никакво намерение да спори с опасния магьосник, затова хвана Йоси за лакътя и го поведе навън.
Когато се върна малко по-късно, завари Робилард приведен над кристалната си топка.
— Ти му повярва — направо заяви морякът. — Повярва му достатъчно, за да му платиш без никакво доказателство, че ти казва истината.
— Сто медни гроша не са кой знае колко — отвърна Робилард.
— Медни? — повтори Миканти. — Със собствените си очи видях, че бяха златни.
— Така изглеждаха, да. Но бяха медни, уверявам те, при това винаги мога да ги използвам, за да открия този Йоси… за да го накажа, ако се наложи, или да го възнаградя, както се полага, ако информацията му се окаже вярна.
— Той не дойде заради парите — отбеляза наблюдателният Миканти. — Не е и приятел на капитана, това е сигурно. Не, по всичко личи, че Йоси Локвата не си пада особено по Уолфгар и този Морик.
Робилард хвърли още един поглед в кристалната топка, после се облегна назад, дълбоко замислен.
— Откри ли капитана? — осмели се да попита Миканти.
— Да — отвърна магьосникът. — Ела да видиш нещо.
Когато се приближи и надзърна в топката, морякът видя как образът в сърцевината й се променя и на мястото на лусканските улици се появява непознат кораб насред морето.
— Капитанът? — разтревожено попита Миканти.
— Не, не — успокои го Робилард. — Уолфгар, или поне неговият магически чук. Много съм слушал за оръжието му и реших, че то може да ми покаже къде се намира варваринът. Търсенията ми ме отведоха до този кораб, „Скачащата лейди“.
— Пирати?
— Най-вероятно — отвърна магьосникът. — Ако той е на борда на този кораб, несъмнено пак ще се срещнем с него. Но ако наистина е там, значи историята на нашия приятел Йоси няма как да е вярна.
— Не можеш ли да повикаш капитана? — поинтересува се Миканти, все още притеснен. — Да го накараш да се върне обратно?
— Няма да ме послуша — подсмихна се Робилард. — Има някои неща, които нашият упорит капитан трябва сам да разбере. Ще го наблюдавам внимателно. Иди и се погрижи за кораба — нека удвоим стражата и кажи на всички да си държат очите отворени. Ако някой наистина е решил да посегне на капитана, нищо чудно да се навърта наоколо.
Когато остана сам и отново извика образа на капитан Дюдермонт в глъбините на кристалната топка, магьосникът не можа да сдържи разочарованата си въздишка. Разбира се, беше го очаквал, но въпреки това се огорчи, когато видя, че капитанът вече се намира в опасната част на града и тъкмо в този момент крачи по Улицата на полумесеца.
Ако можеше да разшири обсега на наблюдението си, Робилард несъмнено би забелязал две тъмни сенки да се прокрадват по уличката, успоредна на Улицата на полумесеца.
Забързани, Крийпс Шарки и Тий-а-никник свиха зад един ъгъл и се озоваха точно пред „Кривата сабя“. Шмугнаха се вътре, тъй като Шарки беше убеден, че Дюдермонт също е там, и се настаниха на една маса до вратата, като най-безцеремонно прогониха двамината посетители, които се бяха разположили там. После се облегнаха удобно и си поръчаха питиета от Дели Кърти. Самодоволните им усмивки стигнаха почти до ушите, когато малко по-късно на прага се появи капитан Дюдермонт и се отправи към бара.
— Не остане дълго без Уолфгар тук — отбеляза Тий-а-никник.