Крийпс се замисли над думите му и когато ги разшифрова, кимна в знак на съгласие. Самият той имаше доста добро предположение къде може да се намират Уолфгар и Морик, тъй като един негов познат ги бе зърнал близо до пристанището.
— Дръж го под око — нареди той на Тий-а-никник, после извади кесията, която си бе приготвил от по-рано, и се накани да тръгва.
— Твърде лесно — рече татуираният пират, повтаряйки възраженията, които бе споделил със своя съучастник още когато за първи път чу плана му.
— Там е цялата красота, приятелю — отвърна Крийпс. — Морик е твърде самонадеян и твърде любопитен, за да я отмине. Не, не, ще я прибере, бъди сигурен, и тя ще го накара да дотича при нас.
С тези думи пиратът излезе навън и се огледа. Веднага забеляза неколцина от многобройните улични хлапаци, които се навъртаха наоколо и служеха като съгледвачи или посредници на местните мошеници.
— Ей, ти, малкия! — повика той един от тях.
Момчето, което надали имаше повече от десет години, го изгледа подозрително, но не се приближи.
— Имам една работа за теб — обясни Крийпс и вдигна неголяма торба.
Момчето пристъпи към опасния на вид пират много предпазливо.
— Вземи това — подаде му той торбата. — И не надничай вътре! — добави, когато видя, че хлапакът се кани да погледне.
После обаче размисли — по този начин момчето можеше да реши, че в торбата има нещо специално (злато или магия) и да я задигне. Затова Крийпс я развърза и му показа съдържанието й — няколко нокътя, подобни на котешки, малка стъкленичка, пълна с прозрачна течност, и един най-обикновен на вид камък.
— Е, сега вече знаеш, че вътре няма нищо, дето си струва да го отмъкнеш — рече пиратът.
— Аз не крада! — възнегодува хлапето.
— Ама разбира се — изсмя се Крийпс. — Ти си добро момче, нали? Чувал си за Уолфгар, нали? Един такъв огромен, с руса коса. Доскоро беше бияч в „Кривата сабя“.
Момчето кимна.
— Познаваш и приятеля му, нали?
— Морик Разбойника. Всички познават Морик Разбойника.
— Много добре — рече Крийпс. — Двамата са на пристанището или някъде около него. Искам да ги откриеш и да дадеш таз’ торба на Морик. Кажи на него и на Уолфгар, че капитан Дюдермонт ги очаква пред „Кривата сабя“. Ставало въпрос за някакъв голям чук. Ще се справиш ли?
Момчето насмешливо сви устни, сякаш въпросът беше абсурден.
— А ще се заемеш ли? — продължи пиратът и извади сребърна монета от джоба си.
Накани се да я подаде на малкия пратеник, но после промени решението си и извади още няколко монети.
— Кажи на твойте приятелчета да си отварят очите на четири — нареди и подаде парите на момчето, което зяпна от изненада. — А ако доведеш Уолфгар и Морик тук, ще получиш още, в туй може да си сигурен.
Преди Крийпс да успее да каже нещо друго, хлапето грабна монетите от ръката му, обърна се и потъна в сумрака на една уличка.
Широко усмихнат, Крийпс се върна при приятеля си в кръчмата, уверен, че момчето и неговата мрежа от малки бездомничета ще свършат задачата за нула време.
— Само чака — обясни Тий-а-никник и посочи Дюдермонт, който се бе облегнал на бара и бавно отпиваше от чашата с вино пред себе си.
— Търпелив човек — рече Крийпс и отново се ухили, така че да се видят всичките му жълто-зеленикави зъби. — Ама ако знаеше колко животец му остава, сигур’ щеше да се поразбърза.
После даде знак на другаря си, че е време да вървят. Щом излязоха навън, двамата лесно си намериха един нисък покрив, който се намираше достатъчно близо до входа на „Кривата сабя“, за да могат да го виждат без проблем.
Тий-а-никник измъкна дълга, куха тръбичка изпод ризата си, а от един джоб извади котешки нокът, за чийто край беше завързано малко снопче пера. После приклекна, обърна дясната си ръка с дланта нагоре, взе нокътя с лявата и предпазливо стисна скритото пакетче, което беше закачено за гривната около дясната му китка. Много бавно, татуираният дивак увеличи натиска, докато пакетчето не се отвори и капка гъст, подобен на меласа сироп, не се процеди отвътре. Тий-а-никник улови по-голямата част с върха на котешкия нокът, след което пъхна мъничката стрела в края на тръбата.
— Тий-а-никник също търпелив човек — заяви той със зла усмивка.
Осма глава
Топли чувства
— О, виж се само! — възкликна Биасте Гандърли, докато помагаше на дъщеря си да облече новата рокля, която лорд Ферингал й бе изпратил за тази вечер.