Ала колкото и да бе запленена от красотата край себе си, Мералда тайничко си мечтаеше някой друг да крачи до нея в превалящия следобед, мечтаеше си да върви не до лорд Ферингал, а до Джака Скъли. Колко прекрасно би било да го прегърне насред всички тези пъстри багри и упойващи благоухания, да го прегърне и да остави устните им да се слеят, докато пчелите весело жужат край тях!
— Присила се грижи за градината — обади се лорд Ферингал, който вървеше на крачка след нея.
Думите му доста я изненадаха и я накараха да промени първоначалното си мнение за господарката на замъка. У всеки, който бе в състояние грижливо и с любов да създаде нещо толкова прекрасно, несъмнено имаше зрънце доброта.
— А вие изобщо ли не идвате тук? — попита Мералда и се обърна към младия лорд.
Ферингал сви рамене и се усмихна смутено, сякаш се притесняваше да признае, че рядко стъпва в градината.
— Не мислите ли, че е красиво? — учудваше се Мералда.
Младият благородник пристъпи към нея и взе ръката й в своята.
— Със сигурност не е по-красиво от теб! — избъбри той.
Много по-смела, отколкото на първата им среща, Мералда издърпа ръката си.
— Градината — настоя тя. — Цветята… всички тези форми и аромати. Нима не ги намирате за красиви?
— Разбира се — съгласи се лорд Ферингал начаса, тласкан от желание да й угоди.
— Погледнете ги! — повиши глас тя. — Стига сте ме зяпали! Вижте цветята, вижте изобилието, което сестра ви е събрала тук. Виждате ли как живеят заедно, как всяко цвете прави място за тези край него, как са се струпали едно до друго, но не си пречат, не си крадат слънцето?
Този път Ферингал наистина отмести очи от Мералда и погледна пъстрите цветя. Лицето му се проясни и сякаш засия.
— Виждате го, нали? — Девойката наруши възцарилата се тишина.
Ферингал продължаваше да съзерцава ярките багри, които го заобикаляха.
Когато най-сетне се обърна към Мералда, в очите му се четеше почуда:
— Живея в този замък, откакто съм се родил. И през всички тези години… не, през всички тези десетилетия градината е била тук. Ала никога досега не съм я виждал наистина. Трябваше да се появиш ти, за да ми покажеш красотата й.
И като се приближи още малко до младата жена, той отново улови ръката й, приведе се и я целуна по устните — нежно и предпазливо, а не настойчиво и нетърпеливо като предишния път.
— Благодаря ти — прошепна и се отдръпна.
В отговор на лицето на Мералда се появи усмивка.
— Трябва да благодарите на сестра си, не на мен. Доста работа е нужна, за да изглежда градината така.
— Ще го сторя — неубедително отвърна Ферингал.
Мералда се усмихна многозначително и отново насочи вниманието си към градината, мислейки си колко приказно би било всичко, ако се разхождаше заедно с Джака. Ала не Джака, а влюбеният до уши благородник беше до нея, твърде близо, и при жадния допир на ръцете му мечтите й се пръснаха на хиляди късчета. Тя насочи цялото си внимание към цветята — може би ако успееше да се изгуби в тяхната красота, да ги съзерцава, докато слънцето не се скрие зад хоризонта и дори след това, на мекия лунен светлик, някак си щеше да понесе това изпитание.
За своя чест, лорд Ферингал я остави дълго така, необезпокоявана, напълно погълната от великолепието на гледката. Слънцето залезе и пълната луна зае неговото място. Постепенно градината изгуби част от блясъка и очарованието си, с изключение на все така сладкото благоухание, което се смесваше със соления дъх на морето.
— Нима цяла вечер няма да ме погледнеш? — обади се младият мъж най-сетне и нежно я обърна към себе си.
— Бях се замислила — отвърна Мералда.
— За какво?
Младата жена сви рамене:
— За нищо особено.
Ферингал се усмихна и цялото му лице грейна:
— Обзалагам се, че си си мислила колко хубаво би било, ако можеше всеки ден да се разхождаш сред тези цветя — предположи той. — Да идваш, когато си пожелаеш, денем или нощем, дори през зимата, за да се любуваш на мразовитите вълни и ледените блокове, които постепенно ги обгръщат в сковаваща прегръдка?
Мералда бе достатъчно разумна, за да отрече догадката му, още по-малко пък да тръгне да му обяснява, че би си мечтала за подобно нещо единствено ако може да го сподели не с него, а с друг мъж, със скъпия си Джака.