— Можеш да го имаш! — развълнувано продължи лорд Ферингал. — Можеш да имаш всичко това и много повече!
— Та вие дори не ме познавате! — ужасено възкликна момичето, без да може да повярва на ушите си.
— Напротив, скъпа моя Мералда! — заяви Ферингал и като падна на едно коляно, взе ръката й в своята и нежно я погали. — Познавам те, защото цял живот съм те търсил!
— Не се чувате какво говорите — промълви Мералда, ала Ферингал не отстъпваше.
— Започнал бях да се питам дали някога ще открия жена, която да обикна с цялото си сърце — продължаваше той, като че ли повече на себе си, отколкото на нея. — Разбира се, предлагали са ми немалко жени — мнозина търговци биха се радвали да си свият сигурно гнезденце в Окни, като в замяна ми дадат ръката на някоя от дъщерите си — но у мен нищо не трепваше.
При тези думи младият мъж се изправи драматично и пристъпи към високия зид.
— Нищо — повтори той и спря изгарящ поглед върху лицето й. — Докато не зърнах Мералда. Още в първия миг с цялото си същество почувствах, че на този свят няма друга жена, за която да искам да се оженя.
Мералда занемя, напълно слисана от дързостта му, от бързината, с която се опитваше да я ухажва. Още преди да бе измислила какво да му отговори, той я прегърна страстно и впи устни в нейните, не нежно, както преди малко, а жадно и настойчиво, докато ръцете му се плъзнаха по гърба й.
— Ти трябва да бъдеш моя! — прошепна той и в напора си едва не я събори.
Мералда вдигна ръка и го отблъсна, после направи крачка назад, но той я последва.
— Моля те, Мералда! — простена той. — Изгарям от желание!
— Казвате, че искате да ме направите своя съпруга, а се държите с мен като с уличница! — извика тя. — Никой не се жени за момиче, което вече му се е отдало!
Ферингал се закова на място.
— Но защо? — наивно попита той. — Нали е любов, как може да е грешно? Кръвта кипи във вените ми, а сърцето ми бие до пръсване от копнеж по теб!
Мералда отчаяно се огледа наоколо, дирейки начин да се измъкне. Спасението й дойде откъдето най-малко очакваше.
— С ваше позволение, господарю. — Откъм вратата на замъка долетя глас и когато двамата се обърнаха, видяха Темигаст да пристъпва към тях. — Чух вик и се уплаших да не би някой от вас да е паднал през оградата.
— Е, нали виждаш, че напразно си се тревожил — сопна се Ферингал и му махна да си върви, после отново се обърна към Мералда.
Темигаст се взря в уплашеното й, пребледняло лице и в погледа му се появи искрено съчувствие.
— Милорд — спокойно рече той. — Ако наистина възнамерявате да поискате ръката на младата дама, трябва да се отнасяте към нея с уважение. Вечерта напредва и семейство Гандърли сигурно вече очакват завръщането на дъщеря си. Ще наредя да приготвят каретата.
— Още не! — извика Ферингал, преди икономът да бе успял да направи и една крачка. — Моля те — добави, вече по-тихо и не така припряно; беше се обърнал към Темигаст, но всъщност молбата му беше към Мералда. — Още мъничко?
Старият иконом хвърли поглед към девойката и тя неохотно кимна.
— Ще се върна след малко — рече той и се прибра в замъка.
— Без повече глупости — предупреди тя своя разпален ухажор, донякъде окуражена от очевидното му смущение.
— Толкова ми е трудно, Мералда — опита се да й обясни той. — По-трудно, отколкото предполагаш. Мисля за теб ден и нощ и копнея за мига, когато ще станеш моя жена, мига, когато ще ми се отдадеш напълно.
Мералда нямаше какво да отвърне, единственото, което можеше да направи, бе да не позволи обзелият я гняв да се изпише по красивото й лице. Изведнъж пред очите й изникна образът на майка й и тя си припомни как веднъж бе чула една тяхна съседка да говори с баща й — жената се вайкаше, че Биасте най-вероятно нямало да изкара зимата, ако не успеят да й намерят по-добър подслон или пък лечител, който да я изцери.
— Не мога да чакам дълго — продължаваше лорд Ферингал. — Още тази нощ ще кажа на Присила да започне приготовленията.
— Та аз дори не съм приела да стана ваша жена! — опита се да протестира Мералда.
— Разбира се, че ще приемеш! — уверено заяви младият мъж. — Цялото село ще дойде. Ще се получи празник, който за цял живот ще остане в сърцата и спомените на онези, които го видят. Ти ще бъдеш тяхната гордост и всички ще се радват за теб.