При тези думи той се приближи и отново улови ръката й, този път нежно и почтително.
— Години, не, десетилетия наред жените от селото ще говорят колко красива е била невестата на лорд Ферингал.
Мералда не можеше да отрече, че е донейде трогната от искреността му, а идеята за подобен празник наистина й се нравеше, за сватбен ден, за който да се разказва в продължение на години. Нима имаше жена, която да не си мечтае за подобно нещо?
И все пак, макар мисълта за великолепната сватба да я блазнеше, сърцето й жадуваше другиго. Сега Мералда бе започнала да забелязва и друга страна на лорд Ферингал, една почтеност и доброта, позакъснели, може би, от безметежния живот, който той водеше, но все пак скрити там нейде в него. Ала въпреки това, девойката и за миг не можеше да забрави, че лорд Ферингал не беше и никога нямаше да бъде нейният Джака.
Темигаст се върна много скоро и съобщи, че каретата е готова. Мералда начаса отиде при него, но все пак не бе достатъчно бърза и не успя да избегне последния опит на Ферингал да си открадне една целувка.
Не че имаше особено значение. Младата жена започваше да вижда нещата в истинската им светлина, започваше да разбира отговорността, която имаше към семейството си и която беше по-важна от всичко друго. Въпреки това пътуването към дома беше унило и безрадостно, а в главата й препускаха безброй противоречиви мисли и чувства.
И този път тя помоли Лиам да спре, преди да са стигнали малката къщурка и като събу неудобните обувки, които Темигаст й бе изпратил заедно с роклята, пое боса по обляната от лунна светлина пътека. Прекалено объркана от случващото се (само като си помислеше, че ще се омъжи!), Мералда дори не забелязваше къде върви и изобщо не се надяваше да срещне Джака както предишния път. И точно затова бе толкова изненадана, когато внезапно го видя да изниква пред нея.
— Какво ти стори? — попита направо той, преди девойката да успее да отвори уста.
— Стори? — повтори тя.
— Какво правихте? — настояваше Джака. — Толкова дълго остана там!
— Разхождахме се в градината.
— Просто се разхождахте? — Заплашителните нотки в гласа му накараха Мералда да застане нащрек.
— Какво си мислиш? — осмели се да попита тя.
Джака въздъхна дълбоко и се извърна.
— Изобщо не мисля и там е цялата беда — простена той. — Каква магия си ми направила, Мералда! Какво чародейство! Сигурен съм, че и лорд Ферингал изпитва същото!
И като се завъртя към нея, заяви:
— Кой мъж би могъл да остане безразличен!
Широката усмивка на младата жена изчезна само миг след като се бе появила. Какво му ставаше на Джака? И кога обичайното му безразличие бе отстъпило място на отчаяната любов, която показваше сега?
— Направи ли те своя? — сниши той глас и се приближи на сантиметри от нея. — Позволи ли му да те има?
Мералда имаше чувството, че са я ударили с мокър парцал.
— Как може да ме питаш подобно нещо!
Джака падна на колене и като улови двете й ръце в своите, ги притисна до лицето си.
— Защото само като си те представя с него, ми се приисква да умра!
Мералда усети как колената й омекват, а стомахът й се свива на топка. Беше твърде млада и твърде неопитна, за да разбере всичко това — предстоящата й женитба, учтивото държание на лорд Ферингал, което най-неочаквано отстъпваше място на почти животински пориви, нито пък внезапната промяна у Джака.
— Аз… — заекна тя. — Нищо не стана. Е, той си открадна една целувка, но аз не му отвърнах.
Джака я погледна и девойката неволно потръпна при вида на усмивката, която плъзна по лицето му. Той се приближи още по-плътно. Устните му докоснаха нейните и по вените й сякаш потече огън. Ръцете му плъзнаха по тялото й, ала този път тя не се боеше, или поне не така, както се боеше от допира на лорд Ферингал. Не, докосването на Джака й доставяше единствено вълнуваща наслада, ала въпреки това тя го отблъсна.
— Нима можеш да отречеш, че се обичаме? — наранено попита той.
— Чувствата ни нямат никакво значение — опита се да обясни тя.
— Разбира се, че имат! — прошепна той и пристъпи към нея. — Само те имат значение.
Устните им отново се сляха и Мералда усети, че му вярва. В този миг единственото, което я интересуваше, единственото, което съществуваше в целия свят, бяха чувствата им един към друг. Тя отвърна на целувката му, отдавайки се напълно на блаженството на близостта му.