Изведнъж всичко свърши и Джака рязко се отдръпна от нея. Мералда отвори очи и го видя да пада на земята, а на неговото място се появи Дони Гандърли, освирепял от гняв.
— Как може да си такава глупачка! — кресна той и понечи да я удари, после обаче по лицето му пробяга болезнена сянка и той свали ръка.
Вдигна я отново миг по-късно, този път, за да сграбчи дъщеря си за рамото и да я побутне по посока на къщурката им, която се виждаше в далечината. След това отново се обърна към Джака, който закри лицето си с ръце и се опита да избяга.
— Не го удряй, татко! — извика Мералда и единствено отчаяната й молба спря пестника на Дони.
— Стой далеч от момичето ми! — заплашително процеди той вместо това.
— Но аз я обичам… — започна Джака.
— Ще намерят тялото ти, чак когато вълните го изхвърлят на брега!
Мералда отново изпищя и Дони рязко се обърна.
— Вкъщи! — нареди той и Мералда хукна да бяга, без дори да си даде труда да вдигне обувката, която бе изпуснала, когато баща й я блъсна.
С очи, кървясали от ярост и от дългите, безсънни нощи, Дони се обърна към Джака. Ужасен, младежът се опита да побегне, ала не бе направил и три крачки, когато Дони се хвърли отгоре му и го събори по очи в прахта.
— Мералда те помоли да не ме удряш! — уплашено му напомни Джака, ала едрият мъж го обърна с лице към себе си и го възседна.
— Мералда и сама не знае какво е добро за нея — изръмжа той и от тежкия му юмрук главата на Джака политна на една страна.
Младежът се развика и отчаяно заразмахва ръце, мъчейки се да го отблъсне от себе си. Ала въпреки съпротивата му, пестниците на Дони валяха като град отгоре му — много скоро красивите му, сини очи подпухнаха, устата му се поду, красивата му усмивка остана с един зъб по-малко, а нежната руменина на бузите му отстъпи място на морави синини. Когато Джака най-сетне се сети да прикрие лицето си с ръце, Дони, чийто гняв продължаваше да го изгаря отвътре, започна да го налага по гърдите и колчем младежът свалеше едната си ръка, за да се предпази, яростният мъж му нанасяше нов удар в лицето.
Най-сетне всичко свърши. Дони скочи, сграбчи го за ризата и с едно рязко движение го изправи на крака. Джака вдигна ръце пред себе си в знак, че се предава, ала тази проява на страхливост допълнително вбеси едрия мъж и той не можа да се въздържи да не му нанесе още едно кроше, този път в челюстта. Младежът политна назад и падна в прахта, но Дони го вдигна и отново замахна. Джака изскимтя уплашено и при този звук Дони се сепна, спомнил си внезапно за Мералда. Колко ясно можеше да си представи изражението й, когато го видеше да се прибира вкъщи с окървавени ръце! Вместо да удари Джака, той го сграбчи и го блъсна с все сила.
— Махай се оттук! — кресна сърдито. — И повече да не съм те видял да душиш около момичето ми!
С едно последно ридание, препъвайки се по пътеката, Джака потъна в нощта.
Девета глава
На дъното
Надвесен над кристалното си кълбо, Робилард се почеса по брадичката, когато зърна Уолфгар и Морик да се задават по улицата, която водеше до „Кривата сабя“. Дюдермонт все още беше вътре, което никак не му се нравеше, не и при цялото оживление, което кипеше навън. С очите си бе видял малко по-рано как някакъв съмнителен тип излиза от кръчмата и дава шепа пари на едно момче, а той отлично знаеше за какви услуги обикновено се използват уличните хлапета. Не след дълго същият този тип, наистина необичаен субект, си бе тръгнал от кръчмата и бе потънал в сенките.
Уолфгар се появи заедно с един нисък, мургав мъж и Робилард изобщо не се изненада, когато хлапето отпреди малко надникна от съседната уличка, очевидно търсейки подходящия момент да се върне на „работното си място“.
На магьосника не му бе особено трудно да сглоби всички парченца от мозайката, с които разполагаше, а като добави и голяма доза напълно основателно съмнение, разбра каква бе истината. Без да губи и миг, той се обърна към вратата и направи простичко заклинание, за да отвори междупространствен портал. Междувременно повика Миканти, усилвайки гласа си с друга магия.
— Вземи двамина моряци и отидете да предупредите градската стража — нареди той, когато Миканти се появи. — Да вървят при „Кривата сабя“ колкото могат по-бързо.
После затвори портала и отново насочи вниманието си към образите в сърцето на кристалната топка. Този път я накара да му покаже вътрешността на кръчмата, където веднага откри Дюдермонт, облегнат на бара.