— Би трябвало да подейства — промърмори старицата. — Туй са правилните билки за такваз отрова.
Трима жреци крачеха напред-назад из стаята единият мълвеше някакви заклинания под носа си, другият обикаляше около капитан Дюдермонт и току опираше ухо о гърдите му, за да провери дали диша, а третият нервно прокарваше пръсти през късо подстриганата си коса.
— Само че не действа — възрази Робилард и се обърна за помощ към жреците.
— Не разбирам — рече Камербун, най-високопоставеният измежду тримата. — Не се поддава нито на заклинанията ни, нито на мощната билкова противоотрова.
— Пък нали уж знаем каква е отровата, значи би трябвало да действа — обади се старицата.
— Ако изобщо е истинската отрова — отбеляза Робилард.
— Нали лично я взе от онзи дребосък Морик — напомни му Камербун.
— Това не означава непременно, че… — не довърши магьосникът, но за останалите не беше никак трудно да се досетят какво има предвид. — Е, какво ще правим?
— Нищо не мога да обещая — побърза да заяви старицата и драматично вдигна ръце. — Кат’ не знам каква е отровата, билките ми може и да не подействат толкоз добре.
И като отиде в другия край на стаята, където върху една малка масичка беше подредила нещата си, тя започна да се рови из различните стъкленици, бурканчета и шишенца. Робилард се обърна към Камербун и по лицето на свещеника се изписа отчаяние. Тримата жреци вече цял ден се суетяха около капитана, редейки заклинания, с които да неутрализират отровата, течаща във вените му, но бяха успели единствено да забавят действието й и малко да пооблекчат състоянието му. Ала, макар че треската му беше понамаляла, а дишането му беше станало по-леко, капитанът така и не бе отворил очи от мига на нападението. Не след дълго ефектът от действията им беше отслабнал — дишането на Дюдермонт отново стана мъчително и насечено, а от венците и от очите му потече кръв. Робилард не беше лечител, но през живота си бе видял достатъчно хора да умират, за да разбере, че ако в най-скоро време не сторят нещо, с капитана на „Морски дух“, така обичан от всички, беше свършено.
— Лоша отрова — отбеляза Камербун.
— Някаква билка, това е сигурно — отвърна Робилард. — Не е нито лоша, нито добра. Просто е това, което е.
Камербун поклати глава.
— Тук има намесена и магия, добри ми Робилард — заяви той. — Нашите заклинания биха се справили с всяка естествена отрова. Не, не, имаме си работа с внимателно забъркана отвара, приготвена от някой с много опит и с помощта на черна магия.
— Какво да правим тогава?
— Можем да продължим да редим заклинания, за да облекчим състоянието му, колкото можем, с надеждата, че тялото му само ще се пребори с отровата. И да имаме вяра, че старата Гретхен ще открие правилните билки.
— Къде-къде по-лесно щеше да ми е, ако имах поне една капка от отровата — обади се старицата от другия край на стаята.
— И най-вече, можем да се молим — довърши Камербун.
Тези думи накараха Робилард да се намръщи. Той самият беше човек на логиката и ясно определените правила и никога не се уповаваше на нещо толкова несигурно като молитвите.
— Ще отида при Морик и ще го накарам да ми каже повече за отровата — изръмжа той решително.
— Морик несъмнено вече е бил измъчван — увери го Камербун. — Съмнявам се, че знае каквото и да било. Безспорно е използвал нещо, което е купил на улицата.
— Измъчван? — скептично повтори магьосникът. — Клечки под ноктите? Разпъване на колело? Нима това са мъчения? Това са просто жестоки игри. Изкуството на мъченията става къде-къде по-изтънчено, когато се добави и мъничко магия.
И той се насочи към вратата. Камербун обаче го хвана за ръката:
— Морик не знае нищо — настоя той, посрещайки яростния поглед на магьосника, без да трепне. — Остани с нас. Остани със своя капитан. Той може и да не преживее нощта и ако дойде в съзнание, преди да издъхне, ще му бъде малко по-леко, ако види край себе си приятел.
Робилард не беше в състояние да възрази на тези думи и като въздъхна дълбоко, придърпа един стол и седна край Дюдермонт.
Малко по-късно на вратата се почука и в стаята влезе войник, изпратен от градското съдилище да провери какво става.
— Предай на Йерем Бол и на стария Джаркхелд, че Уолфгар и Морик най-вероятно ще бъдат обвинени в убийство — тихичко рече Камербун.