Робилард го чу и сърцето му се сви. За Уолфгар и Морик нямаше особено значение за какво ще ги съдят. Независимо дали щяха да бъдат обвинени в убийство или в опит за убийство, чакаше ги смърт, макар че в първия случай екзекуцията щеше да се проточи много по-дълго, за радост на всички, дошли да се позабавляват на Карнавала на затворниците.
За Робилард обаче, всичко това нямаше значение, не и ако скъпият му капитан издъхнеше. Потънал в мисли, той улови главата си с ръце и отново се запита дали не трябва да отиде в тъмницата и ако трябва да приложи всичките си магии върху Морик, само и само да го накара да разкрие каква отрова е използвал.
Ала Камербун беше прав. Градски крадец като Морик Разбойника просто нямаше как сам да е забъркал отровата. Не, той просто я беше купил отнякъде, без да знае какво има в нея.
Изведнъж Робилард вдигна глава, а измъченото му лице се озари от споходилото го откритие. Беше си спомнил двамата мъже, които бе видял в „Кривата сабя“ преди пристигането на Морик и Уолфгар; двамината, които бяха говорили със същото онова момче, което след това бе изтичало да намери варварина и неговия приятел; мърлявият моряк и екзотичния му спътник, татуиран от глава до пети. Беше си спомнил и „Скачащата лейди“, която бързо се отдалечаваше от Лускан. Дали пък Уолфгар и Морик не бяха разменили великолепния Щитозъб за отрова, с която да погубят капитан Дюдермонт?
Магьосникът скочи на крака. Не беше съвсем сигурен откъде да започне, но бе сигурен, че е напипал вярна следа. Все някой, било двамата мъже от кръчмата, било хлапето, на което бяха платили, за да доведе Уолфгар и Морик, било някой на борда на „Скачащата лейди“, трябва да знаеше повече за отровата.
С един последен поглед към горкия си, умиращ капитан, Робилард изхвърча от стаята, твърдо решен да открие отговорите, които търсеше.
Десета глава
Жена
На другата сутрин Мералда предпазливо влезе в кухнята, избягвайки настойчивия поглед на баща си. Вместо това се обърна към майка си, чудейки се дали Дони й бе разказал за случилото се с Джака предишната нощ. Ала Биасте цялата сияеше, очевидно оставена в блажено неведение.
— О, градината! — възкликна тя, грейнала от щастие. — Разкажи ми за градината! Наистина ли е толкова красива, колкото Гърди Харкинс твърди?
Мералда хвърли бърз поглед на баща си и когато го видя да се усмихва, приседна край майка си, вече успокоена.
— Дори повече! — увери я тя, широко усмихната. — Толкова много прекрасни багри, даже и в сумрака преди залез-слънце. А дори и след това, когато изгрее луната, макар и цветовете вече да не сияят така, уханието е все така пленително.
Мералда помълча, после продължи, насилвайки се да звучи весело, когато им съобщава онова, което и тримата очакваха с такова нетърпение:
— Но това далеч не е всичко. Лорд Ферингал ме помоли да стана негова жена.
Биасте изписка от възторг. Тори извика от изненада и без да иска изплю голяма част от храната, която тъкмо беше лапнала. Дони Гандърли доволно плесна по масата.
Биасте, която до миналата седмица едва успяваше да се надигне от леглото, сега се защура насам-натам, като настояваше, че на всяка цена трябва да се облече и да отиде да разкаже новината на всичките си приятелки и най-вече на Гърди Харкинс, която винаги се държеше така, сякаш ги превъзхожда и то само защото от време на време шиеше рокли за лейди Присила.
— А защо снощи си дойде угрижена и разплакана? — поиска да узнае Тори в мига, в който тя и сестра й останаха сами.
— Не се бъркай там, където не ти е работата — скастри я Мералда.
— Ще живееш в замъка и ще пътуваш до Хъндълстоун и Файършиър и дори до Лускан и още толкова много приказни места — не отстъпваше Тори, — ама вчера плачеше. Чух те.
С насълзени очи Мералда хвърли ядосан поглед на сестра си и се зае с ежедневната си работа.
— Заради Джака е — не спираше Тори, а по лицето й плъзна широка усмивка. — Все още мислиш за него.
Мералда, която тъкмо оправяше възглавницата си, я притисна до себе си за миг (жест, който красноречиво говореше, че предположението на сестра й е правилно), после рязко се обърна и уцели Тори с нея. След това се хвърли отгоре й и я събори върху малкото легло.
— Кажи, че съм господарка! — заповяда по-голямото момиче.
— Може и да станеш! — закачи я Тори, което накара сестра й да започне да я гъделичка още по-настървено и тя набързо се предаде.