Когато няколко минути по-късно смехът й се поуталожи, а Мералда отново се зае да оправя леглото, Тори се върна към своето:
— Но ти си тъжна — настоя тя. — Заради Джака.
— Снощи го видях — призна Мералда. — На връщане от замъка. Поболял се е от мисълта, че съм с лорд Ферингал.
Тори зяпна и се приближи още мъничко до сестра, готова да попие всяка нейна дума.
— Целуна ме.
— По-хубаво ли беше, отколкото с лорд Ферингал?
Мералда въздъхна и кимна, притворила очи, потънала в спомена за краткия миг на нежност, който двамата с Джака бяха споделили предишната вечер.
— О, Мералда, какво ще правиш? — попита Тори с широко отворени очи.
— Джака иска да избягаме заедно.
Тори ахна и прегърна възглавницата си:
— Ще го сториш ли?
Мералда се изправи и се усмихна храбро:
— Мястото ми е при лорд Ферингал — обясни тя.
— Но Джака…
— Джака не може да помогне нито на мама, нито на вас с татко. Сърцето си можеш да подариш, комуто поискаш, но живота си трябва да дадеш на онзи, който е най-добър за теб и за хората, които обичаш.
Тори понечи да каже още нещо, ала в този миг баща им се показа на вратата.
— Имате работа — напомни им той, а погледът, който отправи към по-голямата си дъщеря, както и лекото, одобрително кимване, красноречиво говореха, че е чул разговора им.
През целия ден Мералда ходеше като насън, опитвайки да се примири с отговорността, с която се беше нагърбила. Съвсем искрено й се щеше да стори онова, което бе добро за цялото й семейство, ала в същото време не можеше да се преструва, че не усеща накъде я тегли сърцето, не можеше да отрече, че най-голямото й желание бе да познае любовта за първи път в обятията на онзи, когото обичаше.
Превит над една от нивите високо в планината, Дони се терзаеше също толкова жестоко. Тази сутрин беше видял Джака Скъли и двамата си бяха разменили бърз поглед (едноок, от страна на младежа, тъй като другото му око беше подпухнало и затворено). Колкото и да му се искаше да удуши Джака, задето излага на опасност бъдещето на семейството му, дълбоко в себе си Дони го разбираше, тъй като още помнеше каква е любовта на тези години и собствените му спомени го изпълваха с угризения, колчем зърнеше насиненото лице на младия мъж. Нещо много по-силно от чувството за отговорност бе тласнало Джака и Мералда един към друг предната нощ и Дони настоятелно си повтаряше, че не бива да се сърди нито на дъщеря си, нито на младежа, чието единствено престъпление, доколкото той знаеше, бе любовта му към Мералда.
Къщата бе съвършено спокойна, притихнала в сумрачната прегръдка на нощта, и на Мералда й се струваше, че всяко нейно движение отеква в тишината десетократно по-силно. Семейството си бе легнало рано, изнурено от дългия ден, изпълнен с тежък труд. Умората обаче бе примесена и с вълнение, заради поредната покана от замъка (този път за вечеря след три дни), придружена от най-прекрасната копринена рокля, която Биасте и момичетата бяха виждали някога. Сега Мералда се опитваше да я облече колкото се може по-тихо, ала великолепната зелена материя не искаше да се подчини и шумолеше издайнически.
— Какво правиш? — разнесе се сънливият глас на Тори.
— Штт! — прошепна сестра й и коленичи край леглото й, така че момичето да може да я чуе. — Заспивай и недей да приказваш много-много.
— Отиваш при Джака! — възкликна Тори и Мералда уплашено затисна устата й с ръка.
— Не говори глупости! Просто исках да я пробвам.
— Не е вярно! — напълно разбудена, Тори се изправи в леглото си. — Отиваш при Джака. Кажи ми истината, иначе ще те издам на татко.
— Обещай ми, че ще си мълчиш — закле я Мералда и приседна до нея; Тори кимна развълнувано. — Надявам се да открия Джака навън. Той всяка вечер излиза, за да погледа луната и звездите.
— И ще избягате заедно?
От устните на Мералда се откъсна тъжен смях.
— Не — отвърна тя. — Ще се омъжа за лорд Ферингал — заради мама и татко и заради теб.
И когато видя, че сестра й се кани да възрази, добави:
— Правя го, без да съжалявам. Той ще ми осигури добър живот, сигурна съм. Лорд Ферингал не е лош човек, макар че има още доста да учи. Но тази вечер, за пръв и последен път, ще слушам единствено сърцето си. Една нощ с Джака, за да се сбогуваме. А сега — довърши Мералда, — заспивай.
— Само ако обещаеш да ми разкажеш всичко на сутринта. Обещай ми, иначе ще кажа на татко.