— Няма да го направиш — уверено заяви Мералда — Тори бе запленена от случващото се не по-малко от самата нея, може би дори повече, защото, за разлика от голямата си сестра, момичето не разбираше същинската важност на взетите от Мералда решения.
— Заспивай — повтори девойката и я целуна по челото.
После опъна роклята по себе си и с един последен, неспокоен поглед към завесата на прага, отвори прозореца на стаята и изчезна в нощта.
Дони Гандърли видя как дъщеря му потъва в мрака и нито за миг не се усъмни къде всъщност отива тя. Огромна част от него копнееше да тръгне след нея, да я залови заедно с Джака и веднъж завинаги да се разправи с младия нехранимайко. Ала в същото време Дони бе сигурен, че тя ще се върне, вярваше, че ще стори онова, което бе добро за цялото семейство, както бе казала на сестра си тази сутрин.
Сърцето му се късаше, защото отлично знаеше каква е любовта на тези години — всепоглъщаща и неустоима. И именно затова реши да даде на Мералда тази нощ, без да й задава въпроси и без да я съди.
Мералда крачеше в мрака, обзета от страх. Не се боеше от чудовища (та това беше родното й място, което познаваше като петте си пръста, пък и тя никога не се бе страхувала от подобни неща!), а от реакцията на родителите си и най-вече на баща си, ако откриеха, че е излязла.
Не след дълго опасенията й избледняха, прогонени от красотата на звездното небе. Тя затанцува, наслаждавайки се на мократа трева под босите си крака. Струваше й се, че ако се протегне още съвсем мъничко, ще се слее с вълшебните светлинки, които блещукаха над главата й. Запя тихичко, нежна, одухотворена мелодия, която напълно подхождаше на чувствата й в този миг — сама, в покой със себе си и света и хилядите звезди.
Вече не мислеше нито за лорд Ферингал, нито за родителите си, нито за отговорността си към тях, нито дори за Джака. Не мислеше за нищо, напълно погълната от великолепието на нощта и удоволствието от своя танц.
— Какво търсиш тук? — разнесе се глас с издайническо чуждоземно произношение.
Вълшебството се пръсна на хиляди късчета и Мералда бавно се обърна. Ето го и Джака, с ръце в джобовете, свел глава, така че тя да не може да види очите му. Внезапно девойката усети как я обзема страх — страх от онова, което щеше да се случи тази нощ.
— Как така лорд Ферингал те е пуснал навън? — подигравателно попита Джака.
— Аз не съм негова играчка! — отвърна Мералда.
— Нима няма да се омъжиш за него?
При тези думи той вдигна поглед и се взря в лицето й, обзет от мрачно задоволство при вида на навлажнените й очи.
— Поне така се говори в селото. Голяма късметлийка е таз’ Мералда Гандърли — хрипливо рече той, преправяйки гласа си така, че сега звучеше досущ като стара гномка. — Кат’ си помислиш, че самият лорд Ферингал й е хвърлил око!
— Престани! — помоли го Мералда едва чуто, ала това само го настърви още повече.
— Че как я мисли таз’ работа глупакът му с глупак? — продължи той, този път като селянин. — Ще донесе позор на всички, ето какво ще направи, кат’ си взима жена от простолюдието. И то с всичките му богаташки щерки, дето дават мило и драго да станат лейди Окни. Глупак, глупак е той!
Мералда се извърна, почувствала се изведнъж безкрайно глупаво в прекрасната копринена рокля. Миг по-късно усети ръката на Джака върху рамото си.
— Трябва да го знаеш — меко каза той. — Половината от тях мислят лорд Ферингал за глупак, а останалите са заслепени от лъжливи надежди и сякаш чрез теб изживяват онова, което никога няма да им се случи, мечтаейки собственото им жалко съществувание поне мъничко да прилича на твоето.
— А какво мислиш ти? — твърдо попита Мералда и се обърна към него.
В първия миг се сепна, уплашена от вида на насиненото му лице, после се овладя, досетила се чия ръка е причинила това на скъпия й Джака.
— Според мен лорд Ферингал се смята за нещо повече от теб — заяви направо младежът.
— И е прав.
— Не! — резкият отговор изтрещя като куршум и Мералда подскочи от изненада. — Не, той с нищо не те превъзхожда — вече спокойно продължи Джака и вдигна ръка, за да я погали по бузата. — Даже обратното, ти си прекалено добра за него, само че той никога няма да го разбере. Не, той просто ще те използва, а след това ще те захвърли като непотребна вещ.
Мералда искаше да възрази, ала всъщност не бе напълно убедена, че Джака греши. Само че това нямаше особено значение — каквито и да бяха намеренията на лорд Ферингал, единственото, което имаше някакво значение, бе какво би могъл да стори за семейството й.