— Защо дойде? — попита Джака и прокара пръсти по меката материя на ръкава й, сякаш едва сега бе забелязал скъпата рокля.
— Дойдох, за да открадна една нощ за себе си. Една нощ, в която дългът отстъпва пред желанията на сърцето ми. Една нощ…
Тя не можа да продължи, защото Джака постави пръст върху устните й и дълго остана така.
— Желания? — многозначително повтори той. — Аз част ли съм от тях? Нима дойде тук, облечена в тази разкошна рокля, само заради мен?
Девойката кимна и ето че Джака вече бе до нея, впил устни в нейните. Целувката му беше жадна, страстна и за миг на Мералда й се стори, че полита, но после осъзна, че Джака я полага на земята, много бавно и много нежно, без да отделя устни от нейните. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и тя не се опита да ги спре, дори не се уплаши, когато усети да докосват най-интимните й части. Не, това беше нейната нощ, нощта, когато щеше да се превърне в жена с мъжа, когото сама си бе избрала, мъжа, към когото я теглеше сърцето, а не онзи, в чиито прегръдки я тласкаше дългът.
Джака трескаво смъкна роклята й и проникна в нея.
— По-бавно! — помоли го Мералда и като улови лицето му в двете си ръце, го доближи до своето, та той да може да види очите й. — Искам да е съвършено.
— Мералда! — простена младият мъж отчаяно. — Не мога да чакам нито миг повече!
— Не се и налага — увери го тя и като го притегли още по-близо, целуна го с цялата нежност, на която бе способна.
Малко по-късно двамата се отпуснаха на мократа трева, вперили поглед в звездното небе над тях, а хладният океански бриз милваше голите им тела. Мералда се чувстваше различно, приятно замаяна и някак възвисена, сякаш току-що беше преживяла нещо вълшебно и неповторимо. В главата й се гонеха безброй мисли. Как би могла да се върне при лорд Ферингал след това, което беше преживяла с Джака? Как да обърне гръб на това неизпитвано досега блаженство, на това щастие и тази топлина? Чувстваше се на седмото небе и й се искаше този миг да продължи вечно, до края на живота й. До края на живота й с Джака.
Ала това беше невъзможно. С пукването на зората всичко щеше да свърши, щеше да си отиде завинаги, за да не се повтори никога вече. Нейният миг на съвършено щастие беше отминал. Младата жена усети как нещо засяда в гърлото й и я дави.
За Джака Скъли този миг бе малко по-различен, макар и не по-малко незабравим. Беше отнел девствеността на Мералда! Победил бе не кого да е, а самия лорд Окни! Той, обикновеният селяк, бе измъкнал изпод носа на лорда нещо, което Ферингал вече никога нямаше да притежава, нещо неимоверно по-скъпо от всичките съкровища, струпани в замъка му!
Джака не можеше да се насити на това чувство, ала и той, както и Мералда, се боеше, че то няма да трае още дълго.
— Ще се омъжиш ли за него? — неочаквано попита той.
Безкрайно красива на лунната светлина, девойката обърна сънен поглед към него.
— Нека не говорим за това сега — помоли го тя. — Нека забравим и лорд Ферингал, и всички останали.
— Трябва да знам, Мералда — настоя Джака и се надигна, за да я вижда по-добре. — Кажи ми.
По лицето на младата жена се изписа умолително изражение:
— Той може да стори много за мама и татко — отчаяно се опита да обясни тя. — Разбери, че не аз решавам!
— Да разбера? — невярващо повтори Джака и скочи на крака. — Да разбера? Как очакваш да разбера след онова, което току-що се случи между нас? Защо изобщо дойде, след като имаш намерение да станеш негова жена?
Мералда също се изправи и сложи ръка върху рамото му:
— Дойдох, защото мислех, че заслужавам поне една нощ, в която да правя онова, което искам, а не онова, което трябва. Дойдох, защото те обичам и с цялото си сърце копнея всичко да бе различно.
— Та ние имахме само един-единствен мимолетен миг! — проплака Джака и се обърна към нея.
Мералда се надигна на пръсти и нежно го целуна:
— Нощта още не е свършила — напомни му тя с глас, на който младият мъж не можа да устои.
Малко по-късно той отново лежеше в мократа трева и гледаше как Мералда се облича.
— Откажи му! — неочаквано се обади Джака и тя го изгледа сепнато. — Отхвърли предложението на лорд Ферингал — поясни той с такъв тон, сякаш на света нямаше нищо по-естествено от това. — Забрави за него. Нека избягаме заедно — в Лускан или в Града на бездънните води.