Робилард кимна. Значи убийството беше поръчково и двамината бяха част от заговор.
— С твое разрешение, капитане — обърна се той към Дюдермонт, — мисля, че е време „Морски дух“ да напусне доковете.
Дюдермонт го изгледа въпросително, без никаква идея за какво става дума.
— Изпратих почитаемия Миканти по следите на другите двама от съзаклятието срещу теб — обясни магьосникът. — И май ги намерихме.
— Но нали Уейлан току-що каза, че били в пристанището?
— Платили са си, за да се качат на борда на „Кривокраката лейди“. Но съм сигурен, че тръгнем ли след тях в пълна бойна готовност, капитанът ще ни ги предаде без много-много да се противи — убедено заяви Робилард, а в очите му лумна заканителен пламък.
Дюдермонт се засмя:
— Ще ми се да можех да дойда с вас.
Тримата му подчинени приеха това като „да“ и начаса се обърнаха към вратата.
— Ами Джаркхелд? — догони ги въпросът на капитана.
— Наредих му да изчака с наказанието на Морик и Уолфгар, както ми каза — отвърна Робилард. — Ще са ни нужни, за да потвърдят участието на тези двамата в заговора.
Дюдермонт кимна и им даде знак, че могат да вървят, после потъна в собствените си мисли. Все още не вярваше, че Уолфгар има пръст в цялата тази работа, макар че и идея си нямаше как да го докаже. В Лускан, както и в повечето фаерунски градове, дори подозрението в престъпна дейност често пъти бе достатъчно, за да окачи някого на бесилката или да го обрече на разкъсване с коне, или на някой друг, още по-неприятен начин на умъртвяване, роден от жестокото въображение на съдията.
— Аз съм почтен търговец и никой не може да рече друго! — провикна се капитан Пиникърс от „Кривокраката лейди“ при вида на внушителния „Морски дух“, който се приближаваше в цялото си величие и с насочени оръжия.
— Както вече те уверихме, капитане — учтиво отвърна Робилард, — не идваме нито за теб, нито за някой от екипажа ти. Трябват ни единствено двамина пътници, които си приел на борда.
— Ха! — сопна се старият морски вълк. — Махайте се или ще повикам градската стража!
— Нищо по-лесно от това — безгрижно отвърна Робилард и кимна към пристана зад „Кривокраката лейди“.
Капитан Пиникърс проследи погледа му и видя най-малко стотина войници, с оръжия в ръце и мрачни лица.
— Не можете нито да избягате, нито да се скриете — обясни магьосникът. — Единствено заради повелите на добрия тон те моля да ни позволиш да се качим на борда ти и да намерим онези, за които сме дошли.
— Това си е моят кораб! — твърдо заяви Пиникърс и заби пръст в гърдите си.
— В противен случай ще трябва да кажа на моите стрелци да се намесят — Робилард гордо се изпъна, захвърляйки любезната маска. — Аз също ще им помогна, с магии за унищожение, каквито не си и сънувал. А след това просто ще претърсим развалините от кораба ти.
Пиникърс сякаш се сви, ала въпреки това остана на мястото си, със същото непреклонно изражение.
— Сам избери — рече Робилард с престорена учтивост.
— Страшен избор, няма що! — промърмори капитанът и махна безпомощно в знак магьосникът и останалите да се качват.
Не им отне много време да открият Крийпс Шарки и Тий-а-никник (Робилард ги разпозна начаса̀), а под една греда до татуирания полукулан откриха нещо особено интересно — тънка, куха тръбичка.
— Духалка — обясни Уейлан Миканти и я подаде на магьосника, който я разгледа внимателно.
— И какво би могло да се изстреля с нея?
— Нещо малко и издялкано така, че да пасне вътре Уейлан взе оръжието от ръцете на Робилард, присви устни и духна. — Няма да действа добре, ако около стреличката минава твърде много въздух.
— Нещо малко, казваш? — повтори магьосникът и измери двамата пирати с мрачен поглед. — Като котешки нокът, например? С гъвкав край и перца?
Уейлан Миканти също спря очи върху двамата пленници и кимна сурово.
Увиснал на тежките вериги, облян в кръв и покрит с грозни рани, Уолфгар вече не усещаше болка. Мускулите на врата и раменете му отдавна се бяха вдървили и ако сега някой го свалеше от стената и го пуснеше на пода, единствено земното притегляне щеше да промени позата му.