Свирепата болка бе продължила твърде дълго и накрая именно тя го бе избавила от тъмницата, в която го бяха хвърлили. За негово нещастие, това „избавление“ го бе запратило в друг, далеч по-ужасен затвор и в лапите на мъчители, които знаеха изтезания, каквито тези обикновени смъртни дори не можеха да си представят. Изкусителни, голи и ужасяващо красиви сукуби летяха край него. Огромните щипци на страховития глабрезу разкъсваха изтерзаното му тяло парченце по парченце. И през цялото време в ушите му ехтеше демоничният смях на Ерту. Ерту, могъщият балор, който мразеше Дризт До’Урден с люта ненавист и сега си отмъщаваше на неговия приятел.
— Уолфгар? — звукът долетя сякаш от много далеч, но не гърленото ръмжене на демона, а мек, загрижен глас.
Ала варваринът бе готов и за тази клопка — лъжливата надежда, престореното приятелство. Колко пъти Ерту му бе погаждал съвсем същия номер — откривал го бе в най-черните му моменти, изваждал го бе от глъбините на отчаянието… а после го бе запращал обратно в бездната на пълната безнадеждност.
— Говорих с Морик — продължи онзи, който го бе повикал, ала Уолфгар вече не го чуваше. — Твърди, че сте невинни — не се отказваше Дюдермонт, въпреки сумтенето на Робилард до него. — Ала онова куче, Крийпс Шарки, набеди и двама ви.
Мъчейки се да не обръща внимание на думите, които долитаха до ушите му, Уолфгар изръмжа, напълно уверен, че пред него стои Ерту, дошъл да го измъчва наново.
— Уолфгар? — повика го Дюдермонт.
— Няма смисъл — направо заяви магьосникът.
— Дай ми нещичко, за което да се хвана, приятелю — не искаше да се предаде Дюдермонт, облегнат тежко на бастуна си, тъй като все още не бе възстановил силите си. — Една-единствена думичка, че си невинен, за да мога да наредя на магистрат Джаркхелд да те освободи.
И този път единственият отговор, който капитанът получи, бе гърлено ръмжене.
— Просто кажи истината. Не вярвам, че си замесен, но трябва да го чуя от теб, за да поискам истински процес.
— Не може да ти отговори, капитане — намеси се Робилард, — защото знае, че истината няма да му помогне.
— Нали чу какво каза Морик — напомни му Дюдермонт, тъй като двамата идваха от килията на Разбойника, където бяха чули бурните му уверения, че Крийпс Шарки им бил предложил огромна сума за главата на капитана, но те с Уолфгар му отказали категорично.
— Чух само как един отчаян мъж ни пробутва небивалици.
— Можем да доведем някой свещеник да го разпита — не се отказваше Дюдермонт. — Мнозина от тях разполагат с магии, които разпознават подобни лъжи.
— Законите на Лускан не го позволяват — напомни му Робилард. — Твърде често жреците имат скрит интерес от цялата работа. Затова магистратът провежда разпитите по своя забележително успешен начин.
— Да — жлъчно се съгласи Дюдермонт. — Измъчва ги, докато не си признаят, независимо дали признанието е достоверно, или не.
Робилард сви рамене:
— Постига резултати.
— Сдобива се с жертви за Карнавала.
— И колцина от онези, които се озовават там горе, са невинни според теб, капитане? — попита направо магьосникът. — Дори онези, които не са извършили приписваните им престъпления, несъмнено са отговорни за много други злодеяния.
— Имаш доста цинична представа за правосъдието, приятелю.
— Такава е действителността — отвърна Робилард сухо.
Дюдермонт въздъхна и се обърна към Уолфгар, от чиито устни излизаше само нечленоразделно ръмжене и нито думичка, която да потвърди невинността му. Той отново го повика, дори се приближи и го докосна.
— Дай ми поне една причина да повярвам на Морик.
Уолфгар усети мамещия допир на скверната сукуба, допир, който щеше да го запрати в прегръдките на най-жестокото от всички мъчения. Гръмовит рев се откъсна от гърдите му и той вдигна крак. Беше окован прекалено здраво, за да може да изрита „мъчителя“ си както трябва, но дори слабият удар бе достатъчен, за да запрати изненадания Дюдермонт на пода.
От връхчето на магическата пръчка на Робилард изскочи струя лепкаво вещество и оплете краката на варварина. Изтерзаният мъж яростно се замята, ала единственото, което постигна, бе да събуди позатихналата болка в плещите и врата си.
Робилард не се задоволи само с това да го обезвреди. Съскайки злобно, той зареди някакво заклинание под носа си, после сграбчи безпомощния мъж за слабините. Мощна електрическа вълна разтърси тялото на варварина и той изкрещя от болка.