Мнозина от зяпачите надигнаха гласове в подкрепа на старицата, ала Крийпс Шарки продължи да се хили самоуверено. Джаркхелд пристъпи към тълпата и вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. Когато всички утихнаха, той заговори:
— Разказът на Крийпс Шарки ми помогна да докажа вината на другите трима и затова му обещахме да бъдем снизходителни.
При тези думи множеството зашумя недоволно, разнесоха се неодобрителни възгласи и освирквания.
— Заради честността му и заради уверенията му, неоспорени от неговите съучастници, че не е бил пряко замесен в покушението.
— Аз ще ги оспоря! — извика Морик и тълпата ревна.
Джаркхелд кимна и един от палачите стовари тежката си сопа в стомаха на Разбойника.
Последваха нови освирквания, ала Джаркхелд вдигна ръка за втори път и въдвори тишина. Усмивката на Крийпс Шарки стана още по-широка.
— Обещахме му да бъдем снизходителни — повтори магистратът и махна, сякаш искаше да каже, че нищо не може да се направи. — Ето защо смъртта му ще бъде бърза и милостива.
Усмивката на Шарки се стопи като да го бяха попарили с вряла вода, а неодобрителните викове отстъпиха място на същински ураган от възторжени възгласи.
Колената на пирата омекнаха и той едва не падна, ала тъмничарите го уловиха от двете страни и без да обръщат внимание на отчаяните му протести, го отведоха до един дървен блок и го накараха да коленичи.
— Невинен съм! — крещеше Шарки, но възражението приседна на гърлото му, когато един от пазачите блъсна главата му върху дръвника.
Едър палач с огромна секира в ръце пристъпи напред.
— Ударът няма да е чист, ако мърдаш — предупреди друг от тъмничарите.
Крийпс Шарки вдигна глава:
— Но вие обещахте!
Пазачите отново го блъснаха.
— Стига си се гърчил! — сопна се един от тях.
Ужасен до краен предел, пиратът се откопчи и се затъркаля по платформата, ритайки във всички посоки. Възцари се суматоха, неколцина тъмничари се хвърлиха отгоре му. Зяпачите се запревиваха от смях, разнесоха се възгласи „Обесете го!“, „Разкъсайте го на парчета!“ и други още по-ужасни предложения.
— Прекрасно зрелище — подигравателно подхвърли капитан Дюдермонт на Робилард.
Двамата стояха сред екзалтираното множество заедно с още неколцина от екипажа на „Морски дух“.
— Справедливост — отсече магьосникът.
— Чудя се — замислено рече капитанът, — дали е справедливост, или извратено забавление? Границата между двете е тънка, приятелю, и се боя, че лусканските власти отдавна са я прекрачили.
— Ти настояваше да дойдем тук — напомни му Робилард.
— Мое задължение е да присъствам като свидетел.
— Имах предвид в Лускан — поясни магьосникът. — Ти настоя да дойдем в Лускан. Аз предпочитах Града на бездънните води.
Дюдермонт го изгледа строго, ала в действителност нямаше какво да отговори.
— Стига си се съпротивлявал! — кресна един от пазачите на Крийпс, ала това само го накара да се задърпа още по-яростно, раздавайки ритници, където свари, като в същото време не спираше да хленчи отчаяно.
За известно време успяваше да се изплъзва на тъмничарите, за огромна радост на тълпата, която искрено се забавляваше, после внезапно срещна погледа на Джаркхелд. Толкова ледено го наблюдаваха тези очи, че той неволно замръзна.
— Изкормете го и го разкъсайте между четири коня — бавно и отчетливо нареди магистратът.
От гърлото на множеството се изтръгна същински взрив от ликуващи възгласи.
Крийпс бе виждал тази най-жестока от всички екзекуции едва два пъти през целия си живот, ала и това бе предостатъчно, за да го накара да затрепери като лист и буквално да се подмокри пред очите на многолюдната тълпа.
— Ти обеща! — едва чуто прошепна той, с мъка поемайки си дъх.
Въпреки това Джаркхелд го чу и отиде при него.
— Обещах ти да бъда снизходителен — също така тихо отвърна съдията. — И ще удържа на думата си, но само ако не се съпротивляваш. Ти решаваш.
Онези, които успяха да доловят думите на магистрата, простенаха недоволно, той обаче не им обърна никакво внимание.
— Съвсем наблизо имам четири коня — предупреди Джаркхелд.
Крийпс избухна в сълзи.
— Отведете го!