Тълпата се люшкаше при всяка дума, а отвращението и гневът й нарастваха неудържимо. Неподражаем майстор в долното си изкуство, Джаркхелд се водеше по техните реакции, изчаквайки най-подходящия миг за всяка своя реплика.
— Признаваш ли се за виновен? — изкрещя той внезапно, на сантиметри от лицето на пирата.
Тий-а-никник продължи да гледа право напред, без да мига и без да говори. Ако беше чистокръвен кулан навярно би могъл да направи магия за смут и да запрати магистрата далеч от себе си, объркан и забравил какво смята да прави. Само че Тий-а-никник беше само полукулан и не притежаваше вродените магически умения на тази раса. За сметка на това притежаваше умението й да се съсредоточава по начин, доста подобен на този на Уолфгар.
— Всичко ще си признаеш! — закани се Джаркхелд и размаха пръст пред лицето му, без да подозира на какъв самоконтрол и дисциплина е способен пиратът. — Но ще бъде твърде късно.
Множеството обезумя от радост, когато тъмничарите отвързаха Тий-а-никник от пръта и започнаха да го мъкнат от един уред за мъчения на друг. След около половин час, в който го налагаха с пръчки и камшици, наливаха солена вода в раните му и дори му извадиха едното око с нагорещено желязо, пиратът с нищо не показваше, че има намерение да говори. Никакво признание не се откъсна от устните му, никакви молби за пощада, никакви писъци.
Вбесен до краен предел, Джаркхелд насочи вниманието си към Морик, просто ей така, за да поддържа настроението на свирепата тълпа. Този път дори не попита дребния крадец дали иска да признае вината си. Тъкмо обратното — колчем Морик се опиташе да каже нещо, магистратът го зашлевяше с все сила. Не след дълго Разбойника бе проснат на дибата, а мъчителят му завърташе колелото през две-три минути, съвсем слабо, почти неусетно, с изключение, разбира се, за агонизиращия Морик.
Междувременно Тий-а-никник продължаваше да понася стоически същинската част от изтезанията. Когато Джаркхелд се върна при него, той вече не можеше да стои на краката си, та палачите трябваше да го вдигнат и да го задържат изправен.
— Готов ли си да кажеш истината? — попита Джаркхелд.
Тий-а-никник се изплю в лицето му.
— Доведете конете! — кресна магистратът, треперещ от гняв.
Тълпата обезумя. Не се случваше често съдията да си даде труда да наложи най-страшната от всички екзекуция. Онези, които я бяха виждали, се кълняха, че нямало зрелище, което да може да се мери с нея.
Четири бели жребци, всеки от които теглеше след себе си здраво въже, се появиха на площада. Стражата изтласка множеството назад, за да им направи път и те се приближиха до ешафода. С отработени жестове, Джаркхелд нареждаше на хората си какво да правят и много скоро Тий-а-никник бе здраво вързан между четирите животни за китките и глезените.
По знак на магистрата ездачите сръгаха конете си и ги подкараха в четирите посоки. Татуираният пират инстинктивно напрегна мускули в обречена съпротива, ала напразно — само за миг тялото му бе разпънато до краен предел. Той простена, мъчейки се да си поеме дъх, докато ездачите и добре обучените жребци го задържаха на самата граница, отвъд която тялото му просто нямаше да издържи. Секунда по-късно проехтя шумен пукот — едното рамо на пирата бе изскочило от ставата, почти веднага същото се случи и с двете му колена.
Джаркхелд даде знак на ездачите да спрат и бавно се приближи до жертвата си с нож в едната ръка и камшик в другата. Лъскавото острие проблесна пред очите на стенещия мъж.
— Мога да сложа край на мъките ти — отчетливо заяви съдията. — Признай си и ще те убия бързо.
Тий-а-никник изсумтя и извърна глава. Джаркхелд кимна лекичко и конете направиха още една малка крачка.
Тазът на окаяния мъж се пръсна на парчета и той изрева от болка. Когато кожата му започна да се къса, виковете му бяха удавени от възторжените възгласи на тълпата.
— Признай! — кресна магистратът.
— Стрелях по него! — изпищя Тий-а-никник.
Още преди множеството да успее да възкликне разочаровано, Джаркхелд размаха камшик:
— Твърде късно!
Жребците се втурнаха напред, откъсвайки краката на пирата от тялото му. Конете, за които бяха вързани китките му, също тръгнаха в противоположни посоки, забавяйки се само за миг-два, напълно достатъчно, за да може освирепялата тълпа да се наслади на разкривеното от нечовешка болка лице на нещастника, да види как смъртта се изписва по него, секунда преди и горната част от тялото му да бъде разполовена.