Неколцина от зяпачите ахнаха, неколцина повърнаха, а повечето заликуваха.
— Правосъдие! — настоя Робилард в отговор на изпълнените с отвращение протести на Дюдермонт. — Подобни зрелища правят убийството крайно непопулярно поприще.
Капитанът изсумтя погнусено:
— Единственото, което правят, е да подхранват най-долните човешки инстинкти — възрази той.
— Така е — съгласи се магьосникът. — Не аз съставям законите, но за разлика от твоя приятел там горе, ги спазвам. А нима ние се отнасяме с по-голямо милосърдие към пиратите, които ловим?
— Ние правим само онова, което е необходимо. Не ги измъчваме, за да задоволим някаква своя извратена любов към насилието.
— Но въпреки това изпитваме удоволствие, когато потапяме корабите им — не отстъпваше Робилард. — Не проливаме сълзи заради смъртта им, а нерядко, когато сме по петите на втори съд, не си даваме труда да спрем и да ги извадим от пълните с акули води. А дори и да го сторим, нима не ги оставяме в най-близкото пристанище, понякога именно в Лускан, за да понесат наказание, много подобно на това.
Дюдермонт не знаеше какво да отговори, затова продължи да се взира пред себе си. И все пак, в очите на благородния, изтънчен капитан, отблъскващото зрелище, което се разиграваше на ешафода, по нищо не приличаше на правосъдие.
Многобройните помощници на Джаркхелд още не бяха разчистили останките на Тий-а-никник от окървавения площад, а магистратът вече се бе върнал при Морик и Уолфгар.
— Видя ли колко време му отне да си признае? — обърна се той към Разбойника. — Твърде дълго и затова трябваше да страда до самия край. И ти ли ще се покажеш същия глупак?
Морик, чиито крайници бяха опънати до краен предел, се накани да отговори, да се признае за виновен, ала Джаркхелд сложи пръст върху устните му.
— Сега не е моментът — обясни той.
Морик отново понечи да каже нещо и магистратът бе принуден да му натъпче парцал в устата, а след това да завърже още един отгоре му, за по-сигурно.
След това отиде зад дибата и извади малка дървена кутия. Кутията с плъховете, така я наричаха. Тълпата отново изригна. Морик начаса разпозна ужасяващото приспособление и очите му замалко да изхвръкнат. Почти обезумял, той се задърпа, мъчейки се да се отскубне от стягащите го въжета. От цялото си сърце ненавиждаше плъхове, от съвсем малък се ужасяваше от тях.
Сбъдваше се най-страшният му кошмар.
Джаркхелд пристъпи напред и вдигна кутията, като я въртеше бавно, така че множеството да може да види хитроумната й конструкция. Предната й част представляваше всъщност метална мрежа, докато другите три стени бяха направени от дърво. Подът също беше дървен, но част от него бе подвижна и се местеше напред, като по този начин се получаваше неголяма дупка. Начинът й на действие беше прост — в нея щяха да сложат плъх и да я поставят върху голия корем на Морик. След това щяха да отворят вратичката на пода, а самата кутия — да подпалят.
Така плъхът щеше да се види принуден да избяга по единствения възможен начин — като си прогризе път през Морик.
Мъж с дебели ръкавици се приближи с дебел плъх в ръцете си. Без да губи излишно време, той нагласи кутията върху корема на жертвата си. Не я запали веднага, а остави плененото животно да пообиколи клетката си — дребните крачка затупкаха по голата плът, от време на време остри зъби се впиваха в месото на беззащитния човек. Морик се задърпа още по-отчаяно.
Джаркхелд отиде при Уолфгар. Като имаше предвид колко бе възбудена тълпата и как се забавляваше, магистратът се зачуди какво би могъл да стори на безстрастния исполин, което да надмине по зрелищност предишните две екзекуции.
— Харесва ли ти онова, което правим с приятелчето ти Морик? — попита той.
Уолфгар, който бе виждал недрата на Бездната, Уолфгар, в чиито вътрешности безброй пъти бяха впивали челюсти изчадия, които биха ужасили цяла армия плъхове, не отвърна нищо.
— Хранят към теб огромно уважение — отбеляза Робилард. — Рядко се е случвало Лускан да става свидетел на толкова пищна четворна екзекуция.
Думите му отекнаха болезнено в съзнанието на Дюдермонт, най-вече първото изречение. Само като си помислеше, че това зверство се извършва заради него! Всъщност не, той бе само повод, предлог за садистичния Джаркхелд да се отнесе към четирима души, пък били те и виновни, по непростим начин. Освен това капитанът все още не беше убеден, че Уолфгар и Морик са били замесени. А мисълта, че това нечовешко зрелище е в негова чест, го отвращаваше до дъното на душата му.