За момент Разбойника си помисли, че Дюдермонт ги е избавил от Джаркхелд само за да може лично да се разправи с тях. Безпокойството му не трая дълго — макар да се насочи право към Уолфгар, вперил настойчив поглед в лицето му, капитанът не направи нито едно заплашително движение. Уолфгар срещна погледа му, без да трепне, без дори да мигне.
— Истината ли каза? — попита Дюдермонт.
Варваринът изсумтя и за всички бе ясно, че друг отговор няма да последва.
— Какво се е случило с Уолфгар, син на Беорнегар? — тихо рече Дюдермонт.
Варваринът му обърна гръб и пое по пътя, ала той изтича пред него.
— Поне това ми дължиш!
— Нищо не ти дължа! — отсече Уолфгар.
Дюдермонт се замисли над думите му за миг и Морик разбра, че се опитва да погледне на случващото се през очите на Уолфгар.
— Прав си — съгласи се капитанът, при което Робилард изпухтя недоволно. — Твърдиш, че си невинен и в такъв случай наистина не ми дължиш нищо, защото аз сторих само това, което повелява правдата. Изслушай ме в името на някогашното ни приятелство.
Уолфгар го изгледа студено, но остана на мястото си.
— Не знам какво те е довело дотук, приятелю, какво те е откъснало от другари като Дризт До’Урден, Кати-Бри и осиновителя ти, Бруенор, който те е научил на толкова много неща. Мога единствено да се надявам, че те тримата, както и полуръстът, са добре…
Дюдермонт замълча за миг, ала варваринът не каза нищо.
— Облекчението, открито на дъното на бутилката, не трае дълго, приятелю — продължи капитанът. — И не е геройство да браниш една кръчма от редовните й посетители. Какво те е накарало да замениш света, който познаваше някога, за живот като този?
Чул повече от достатъчно, Уолфгар понечи да си тръгне, а когато Дюдермонт отново застана пред него, той просто го избута настрани и продължи. Морик трябваше да подтичва, за да не изостане.
— Предлагам ти място на кораба — неочаквано за всички, в това число и за самия себе си, извика след него Дюдермонт.
— Капитане! — възропта Робилард, ала Дюдермонт не му обърна внимание и изтича след Уолфгар и Морик. — Ела с мен на „Морски дух“. Заедно ще преследваме пирати, та честните моряци да плават спокойно из Саблено море. Там, насред океана, ще откриеш себе си, сигурен съм!
— По-скоро ще трябва да слушам твоята дефиниция за това кой съм — поправи го Уолфгар. В същото време даде знак на Морик да мълчи, докато Разбойника изглеждаше направо очарован от предложението. — Дефиниция, която съвсем не държа да слушам.
С тези думи се обърна и си тръгна. Морик го изгледа с широко отворена уста. Когато най-сетне насочи вниманието си обратно към Дюдермонт, Разбойника установи, че той е сторил същото и крачи обратно към градската порта. Робилард обаче бе останал на мястото си и го наблюдаваше с крайно кисело изражение.
— Може ли аз… — започна Морик и пристъпи след капитана.
— Махай се оттук още сега! — предупреди Робилард. — Ако не искаш да се превърнеш в петно на пътя, очакващо първия дъжд да го измие завинаги от лицето на земята.
Хитрият крадец, който винаги оцеляваше и който ненавиждаше магьосниците, не чака втора подкана.
Трета част
Дива земя
Животът нерядко ме е карал да изучавам природата на доброто и злото. Много пъти съм ставал свидетел на техните най-чисти прояви, най-често — на злото. Прекарах началото на живота си заобиколен именно от него, то бе толкова могъщо, че самият въздух бе напоен с него и ме задушаваше, та бях принуден да избягам.
Едва наскоро, когато благодарение на славата си бях приет сред обществото на хората (ако не с отворени обятия, то поне без открита враждебност), за първи път видях една далеч по-сложна разновидност на онова, което бях познал в Мензоберанзан, една трудно обяснима сивота, в която мрак и светлина се преплитат по странен начин. Голяма част от хората, може би — почти всички, имат тъмна страна, влечение към отблъскващото и ужасното и най-вече притежават умението с лека ръка да пренебрегват страданието на себеподобните си, в името на собствените си интереси.
Никъде това не си личи по-ясно, отколкото в лусканския Карнавал на затворниците и всички подобни прояви на лъжливо правосъдие. В тях затворниците, чиято вина или невинност в действителност няма никакво значение, биват изкарвани пред очите на жадната за кръв тълпа, бити и измъчвани, а накрая — екзекутирани по възможно най-зрелищния начин. Магистратът, който отговаря за това, дава всичко от себе си, за да изтръгне възможно най-сърцераздирателните писъци от гърдите на своите жертви; неговото най-важно задължение е да се погрижи по лицата на тези нещастници да се изпише възможно най-нечовешкият ужас, а непоносима агония да помрачи очите им.