— Ще ни покаже лагера си — обясни Морик и Уолфгар кимна замаяно.
После сведе очи към строшената стрела, която стърчеше от рамото му. Миг по-късно лицето му пребледня, той вдигна учуден поглед към приятеля си и рухна по очи в прахта.
Когато се събуди, видя, че се намира в каруцата, която бе спряла в края на някаква поляна, заобиколена от високи борове. Понадигна глава с усилие и за миг го обзе ужас — край него тъкмо минаваше една жена — същата, която заедно с неколцина свои другари ги бе нападнала на пътя. Какво се бе случило? Нима бяха загубили? Преди обаче да изпадне в паника, чу веселия глас на Морик и си наложи да се изправи още малко. Лицето му се изкриви от болка, когато се подпря на ръката си, след което сведе поглед — стрелата бе извадена от рамото му, а раната бе почистена и превързана.
Морик седеше недалеч оттам — надигаше пълна бутилка и дружески си бъбреше с някакъв гнол, сякаш бяха отколешни приятели. Уолфгар се хързулна до ръба на каруцата, преметна крака през нея и стъпи на земята. Зави му се свят, пред очите му заиграха черни петна. Всичко отмина само след няколко мига и той се запъти към Морик, не много стабилно, но решително.
— А, вече си буден! — възкликна Разбойника и му подаде бутилката. — Нещо за пийване?
Уолфгар се смръщи и поклати глава.
— Хайде, хайде — заваляйки думите се обади грозноватият гнол, който седеше до Морик. — Трябва да пиеш.
И той тикна лъжица гъста яхния в устата си, при което половината съдържание се изля навън и покапа по предницата на туниката му.
Уолфгар го изгледа ядовито.
— Спокойно, приятелю! — намеси се Морик, разпознал опасните пламъчета в очите му. — Микърс е приятел, верен приятел, сега, когато Того е мъртъв.
— Отпрати го! — нареди Уолфгар и челюстта на Микърс увисна от изненада.
Морик побърза да се изправи и улови варварина за здравата ръка.
— Те са наши съюзници — обясни той. — До един. Били са верни на Того, а сега са верни на мен. И на теб.
— Отпрати ги! — свирепо повтори Уолфгар.
— Живеем по пътищата! — възрази Морик. — Имаме нужда от повече очи, съгледвачи, които да оглеждат местностите пред нас, и мечове, които да ни помогнат да се установим в онези, които си харесаме за убежище.
— Не!
— Не разбираш опасностите, които ни дебнат, приятелю — увещаваше го Разбойника.
— Отпрати ги! — ревна Уолфгар с пълно гърло и като видя, че няма да постигне никакъв напредък с Морик, се нахвърли върху Микърс. — Махай се оттук и от тази гора!
Микърс погледна покрай него към Морик, който сви рамене примирено, и се изправи:
— Ще остана с него! — заяви той и посочи Морик.
Уолфгар изби купата с яхния от ръката му и като го сграбчи за предницата на туниката, го вдигна във въздуха.
— Давам ти последна възможност да си тръгнеш сам — изръмжа варваринът и го блъсна назад.
— Ама, господин Морик! — проплака гнолът.
— Върви си, върви си — нещастно рече Морик.
— И останалите ли? — обади се друг от бандата, човек, застанал в единия край на поляната насред купчина скални отломъци с лък в ръка.
— Или те, или аз, Морик — отсече Уолфгар с нетърпящ възражение тон.
И той, и Разбойника погледнаха към обадилия се човек и го видяха да поставя стрела в тетивата.
В очите на варварина припламна едва сдържана ярост и той пристъпи към стрелеца.
— Един изстрел — ледено рече той. — Толкова имаш. Сигурен ли си, че ще улучиш?
Стрелецът вдигна лъка си.
— Аз не съм — продължи Уолфгар, широко усмихнат. — О, не, няма да улучиш, защото знаеш.
— Какво знам? — осмели се да попита бандитът.
— Знаеш, че дори стрелата ти да уцели, няма да ме убие — отвърна исполинът и продължи да се приближава решително. — Не веднага, не и преди пръстите ми да се сключат около гърлото ти.
Престъпникът опъна тетивата, ала Уолфгар само се усмихна още по-уверено и продължи напред. Стрелецът се огледа наоколо, дирейки подкрепа, ала видя, че няма от кого да я получи. Осъзнал, че се е заел с прекалено могъщ враг, той отпусна лъка, обърна се и хукна да бяга.
Уолфгар се завъртя и откри, че Микърс също си бе плюл на петите.
— Сега ще трябва да си отваряме очите на четири, да не би да се върнат — недоволно отбеляза Морик, когато варваринът отиде при него. — Сами се лишихме от ценни съюзници.
— Никога няма да се съюзя с крадци и убийци! — отвърна Уолфгар простичко.