— А какво съм аз, ако не крадец? — попита Морик и предпазливо отстъпи назад.
Изражението на Уолфгар омекна.
— Е, може би само с един — поправи се той и се засмя.
Морик се разсмя неловко.
— Ето, едри ми и не толкова благоразумни приятелю! — заяви той и се пресегна за друга бутилка. — Да пием за нас двамата. Бандити по пътищата!
— Дали не ни очаква съдбата на нашите предшественици? — зачуди се Уолфгар на глас.
— Нашите предшественици не бяха особено умни — отвърна Морик. — Бях сигурен къде да ги открием, защото бяха твърде предсказуеми. Добрият разбойник напада и след това продължава към следващото подходящо за атака място. Добрият разбойник е като десет различни банди, винаги една крачка преди градската стража, една крачка пред онези, които минават оттук и отнасят на войниците информация къде да ги намерят и как да ги победят.
— Звучиш така, сякаш добре познаваш този живот.
— Е, случвало ми се е да се занимавам и с това от време на време — призна Морик. — Това, че си нямаме покрив над главата, не означава, че трябва да живеем като диваци — повтори той стария рефрен и подаде бутилката на Уолфгар.
Варваринът трябваше да впрегне цялата си воля, за да откаже. Рамото го болеше, а възбудата от битката още не беше отшумяла. В този момент мисълта за забвението, което го очакваше на дъното на шишето, бе повече от примамлива.
Ала той устоя, като се насили да се отдалечи от приятеля си и вместо това отиде в другия край на поляната, покатери се на едно дърво, настани се удобно и се зае да оглежда местността.
Ала накъдето и да се обърнеше, погледът му неизменно се връщаше на север, към Гръбнака на света, преградата, която се възправяше между него и Долината на мразовития вятър, както и към живота, който би могъл да познае там. Животът, който все още можеше да познае. Мислите му отново се насочиха към приятелите му и най-вече към Кати-Бри и той потъна в сънища, където Кати-Бри бе в обятията му, а нежните й целувки заличаваха болката, която го изгаряше.
Внезапно Кати-Бри изчезна и под ужасения поглед на Уолфгар от челото й се показаха малки рогца. Черни прилепови крила запляскаха над него и той я позна — сукубата, скверната слугиня на Ерту, приела скъпия на сърцето му лик, за да приспи съпротивата му и да го съблазни.
Уолфгар рязко отвори очи, с мъка поемайки си дъх. Опита се да прогони ужасните образи, ала те не си отиваха. Не и този път. Толкова живи и болезнени бяха те, че за няколко мига варваринът се зачуди дали последните няколко месеца не бяха поредното мъчение на Ерту, жестока измама, чиято едничка цел бе да му вдъхне зрънце надежда, та демонът да може да я стъпче в калта. Образът на сукубата бе пред очите му, ужасяващото създание, което го бе изкусило.
— Не! — изръмжа исполинът, напразно опитвайки се да прогони спомена, прекалено ужасен, за да може той да го надвие.
„Откраднах семето ти.“ Шепотът на сукубата отекна в мислите му и той не можа да го заглуши, нито да го отрече. Бяха го правили няколко пъти през всички онези години, прекарани в нечовешки мъчения. Бяха взимали семето му, за да създадат алудемони, негови деца. Този спомен, най-страшен от всичко, преживяно в Бездната, изплуваше в съзнанието му за първи път след завръщането му на Повърхността. За първи път преградите, които бе издигнал, за да не допуска тези мисли, не бяха успели да го задържат и той отново видя пред себе си чудовищното си потомство.
Видя всичко с кристална яснота. Ерту бе донесъл плачещото бебе и му го бе показал, а след това, пред ужасените очи на варварина, без да обръща внимание на писъците на скверната сукуба-майка, му бе отхапал главата. Силна струя кръв бе обляла Уолфгар от главата до петите, докато той се мъчеше да си поеме дъх, безсилен срещу връхлетелия го ужас, неспособен да повярва, че демонът за кой ли път бе успял да докосне частица от него с хищните си лапи, успял бе да измисли мъчение, по-страшно от всичко, което му бе причинявал досега.
Варваринът се свлече от дървото, при което падна върху рамото си и раната отново се отвори. Без да обръща внимание на болката, той се втурна към каруцата, до която се бе излегнал Морик, и трескаво зарови вътре. Извади една бутилка и я отвори с треперещи пръсти.
Неговите деца! Децата, родени от откраднатото му семе!
Силната напитка изгори гърлото му и по цялото му тяло се разля огън, благословен пожар, който притъпи сетивата му и удави ужасяващите образи.