Тя обърна поглед към младия лорд, който съзерцаваше тъмното море, и в погледа й проблесна неподправена симпатия. Импулсивно, тя обви ръка около кръста му и положи глава върху рамото му. В отговор получи топла усмивка от бъдещия си съпруг. Той не каза нищо, дори не се опита да я притисне до себе си. Мералда трябваше да признае, че усещането беше… приятно.
— О, разкажи ми всичко! — прошепна Тори, когато сестра й най-сетне се прибра, и развълнувано се покатери в леглото й. — Докосна ли те?
— Просто си говорихме и гледахме морето — неопределено отвърна младата жена.
— Обичаш ли го вече?
Мералда замислено изгледа малкото момиче. Дали наистина обичаше лорд Ферингал? Не, не би могла да каже, че го обича, поне не по пламенния начин, по който копнееше за Джака, но навярно така беше по-добре. Може би с течение на времето щеше да се научи да обича благородния Ферингал. Младият лорд не беше грозен, ни най-малко, а сега, когато се бе поотърсил от навика си да я зяпа влюбено и непрестанно да се опитва да я целуне, Мералда започваше да вижда многобройните му достойнства… достойнства, които несъмнено щеше да се научи да обича.
— Нима вече не си влюбена в Джака? — попита Тори.
При това болезнено напомняне доволната усмивка на Мералда бързо се стопи. Тя не отговори. Като никога преди Тори бе достатъчно деликатна да си замълчи, когато видя сестра си да се обръща на другата страна, свита на кълбо, борейки се отчаяно с напиращите в очите й сълзи.
Мералда прекара тежка нощ, изпълнена със страстни сънища, от които се събуди изпотена и омотана в завивките си. Въпреки това беше в добро настроение, което се подобри още повече, когато с влизането си в общата стая видя Биасте да си бъбри с Мам Гарднър. Дребната гномка беше една от най-любопитните им съседки, която вреше забележително големия си, подобен на човка нос, навсякъде. Тя слушаше с интерес разказа на Биасте за прелестите на градината в замъка Окни.
— Мам Гарднър ни е донесла яйца — каза Биасте на дъщеря си и посочи тигана, пълен с бъркани яйца. — Сипи си, че не ми се става пак.
Мералда се усмихна благодарно на щедрата съседка и отиде до печката. Изведнъж, необяснимо защо, усети как стомахът й се преобръща при вида и миризмата на яйцата, та трябваше да изтича навън, за да повърне до един храст зад къщурката.
Мам Гарднър побърза да отиде при нея.
— Добре ли си, момичето ми? — загрижено попита тя.
Мералда, по-скоро изненадана, отколкото болна, се изправи.
— От храната в замъка е — обясни тя. — Боя се, че ме хранят прекалено добре.
Мам Гарднър избухна във весел смях:
— Много скоро ще свикнеш, дума да няма! Бързичко ще се окръглиш, с всички тези лакомства и лекия живот на благородна дама.
Мералда отвърна на усмивката й и влезе обратно в къщата.
— Все пак трябва да хапнеш — настоя Мам Гарднър и я поведе към масата.
Ала дори мисълта за яйцата накара стомаха на девойката отново да се разиграе.
— Май ще е по-добре да ида да си полегна мъничко — рече тя и се отправи към стаята си.
Чу как двете жени си говорят за нея и как Мам обяснява на Биасте за храната в замъка. Биасте, за която болестите бяха постоянен спътник, искрено се надяваше това да е единствената причина.
Само че Мералда не бе толкова сигурна. Едва сега се замисли за времето, което бе изтекло от нощта, прекарана заедно с Джака — точно три седмици. Вярно, че месечното й неразположение закъсняваше, но пък тя не бе никак редовна в това отношение…
Младата жена сложи ръка върху корема си, завладяна от радост, но и от страх.
На следващата сутрин отново й прилоша, както и на по-следващата, но тя успя да прикрие състоянието си, като просто гледаше да избягва миризмата и гледката на яйца. След като повърнеше сутрин, се чувстваше добре през целия ден и така разбра, извън всякакво съмнение, че наистина е бременна.
Във фантазиите й мисълта да роди детето на Джака Скъли съвсем не я плашеше. Представяше си се женена за него, как живеят заедно в красив замък, как се разхождат в градината, уловени за ръка, ала действителността бе далеч по-плашеща.
Беше предала както лорд Окни, така и доверието на семейството си. Открадвайки онази едничка нощ за себе си, тя най-вероятно бе обрекла майка си на смърт, а себе си завинаги бе дамгосала като уличница в очите на съселяните си.