Викус внимателно плъзна ръка в облака от насекоми:
— Тези пеперуди са предупредителна система, която според мен се среща единствено в Подземната страна. Щом посоката и скоростта на полета им бъде нарушена от натрапник, всеки прилеп в околността го усеща. Според мен е толкова просто и съвършено — каза той. После изчезна в облака от нощни пеперуди.
Зад завесата от криле Грегор чу гласа на Викус:
— Горноземецо Грегор, добре дошъл в град Регалия!
Грегор хвърли поглед надолу към Бутс, която изглеждаше озадачена.
— Ходим вкъщи, Ге-го? — попита тя.
Той я вдигна и я гушна в — надяваше се — успокоителна прегръдка:
— Не сега, мъниче. Първо трябва да направим някои неща. После ще си отидем вкъщи.
Грегор си пое дълбоко дъх и пристъпи сред нощните пеперуди.
Глава 5
Кадифено меките криле погалиха бузата му и той за първи път зърна Регалия.
— Ау! — възкликна той слисано.
Грегор не знаеше какво беше очаквал. Може би каменни къщи, може би пещери — нещо първобитно. Но във великолепния град, който се простираше пред него, нямаше и помен от първобитност.
Пред тях се разкриваше долина, изпълнена с най-красивите сгради, които някога беше виждал. Ню Йорк беше известен с архитектурата си, с елегантните къщи от кафяв камък, с небостъргачите н прекрасните си музеи. Но в сравнение с Регалия, изглеждаше построен без всякакъв план, като място, където някой бе подредил куп странно оформени кутии в редици.
Тук всички постройки бяха в прекрасен мъгливо сив цвят и изглеждаха като излезли от някакъв сън. Сякаш се издигаха право от камъка, все едно бяха поникнали от него, а не създадени от човешки ръце. Може и да не бяха толкова високи като небостъргачите, които Грегор знаеше по име, но някои бяха па поне трийсет етажа и завършваха с изящни заострени върхове и кулички. Хиляди факли бяха разположени стратегически и меката им приглушена светлина осветяваше целия град.
А украсите, изваяни по сградите… Грегор беше виждал херувими и гаргойли и преди, но стените на Регалия гъмжаха от живот. Хора, хлебарки, риби и създания, чиито имена Грегор не знаеше, се биеха, пируваха и танцуваха върху всеки видим сантиметър пространство.
— Само хора ли живеят тук или и хлебарки и прилепи? — попита Грегор.
— Този град е на хората. Другите си имат собствени градове или може би „земи” е по-точната дума — каза Викус. — По-голямата част от народа ни живее тук, макар че някои живеят в покрайнините, ако работата им го изисква. Там се издига нашият дворец — каза Викус, насочвайки погледа на Грегор към огромна, кръгла крепост в другия край на долината. — Натам сме се запътили.
Светлините, греещи от многобройните прозорци на града, му придаваха празничен вид, и Грегор почувства как му става малко по-леко на сърцето. Ню Йорк също проблясваше със светлините си по цяла нощ. Може би това място все пак не беше толкова враждебно и различно.
— Наистина е страхотно — каза той. С удоволствие щеше да се впусне да го изследва, ако не се налагаше толкова спешно да се прибере вкъщи.
— Да — каза Викус, докато очите му оглеждаха с любов града. — Моят народ много обича камъка. Ако имахме време, мисля, че бихме могли да създадем земя с рядка красота.
— Мисля, че може би вече сте го направили — казa Грегор. — Искам да кажа, далеч по-красиво е от каквото и да е в Горната земя..
Викус остана доволен от тези думи.
— Ела, от двореца се разкрива най-прекрасната гледка към града. Ще имаш време да ѝ се полюбуваш, преди да се нахраним.
Грегор тръгна след него, а Бутс отметна глава назад, като я въртеше ту на една, ту на друга страна.
— Какво си загубила, Бутс?
— Луна? — каза Бутс. Оттам, където живееха, звездите обикновено не се виждаха, но в ясни нощи имаше луна. — Луна?
Грегор погледна нагоре в мастилено черното небе, а после осъзна, че, разбира се, нямаше небе. Бяха в нещо като гигантска подземна пещера.
— Няма луна, мъничката ми. Няма луна тази вечер — каза той.
— К’ава п’ескочи луната — каза тя ей така, изведнъж.
— Мм-хм — съгласи се Грегор. Ако хлебарките говореха, а прилепите играеха с топка, тогава вероятно някъде имаше и крава, която прескачаше луната, бъздъхна, като си представи опърпаната книжка с детски стихчета в кутията до креватчето на Бутс вкъщи.