На Грегор понякога му се искаше и той да е такъв. Той имаше един-двама добри приятели, но избягваше да участва в малките затворени групи в училище. Всичко се свеждаше до това с кого си ядеш обяда. Можеше да седне при момчетата, с които тренираше бягане. Или с децата от оркестъра. Но най-много обичаше да е с Анджелина, която вечно участваше в някоя училищна пиеса, и с Лари, който през повечето време рисуваше разни неща. Някои хора, които не познаваха добре Грегор, го смятаха за надменен, но той всъщност беше само сдържан, беше му по-трудно да се държи открито и свободно пред хората, след като баща му изчезна. Но и преди това не се държеше така общително като Бутс.
Една млада жена, която изглеждаше около петнайсетгодишна, пристъпи напред и протегна ръце:
— Казвам се Дулсет. Може ли да те взема, Бутс? Ще ти хареса ли една баня? — Бутс погледна Грегор за потвърждение.
— Всичко е наред. Време за къпане. Искаш ли да с е изкъпеш, Бутс? — попита той.
— Да-а! — изписка щастливо Бутс. — Баня! — Тя протегна ръчички към Дулсет, която я пое от ръцете на Грегор.
— Запознайте се с Марет и Пердита — каза Дулсет, като посочи мъжа и жената до нея. И двамата бяха високи и мускулести, и макар да не носеха оръжия, Грегор имаше чувството, че са стражи.
— Здрасти — каза той.
Марет и Пердита го поздравиха със сдържани, но приятелски кимвания.
Дулсет сбърчи нос и лекичко смушка Бутс с пръст в коремчето.
— Трябва ти чиста пелена — каза тя.
Грегор можеше да се досети какво е „пелена”.
— О, да, памперсът ѝ трябва да се смени. — Доста време беше минало. — Ще се изрине.
— Аз ака! — заяви Бутс без извинение и си подръпна памперса.
— Аз ще се погрижа за това — каза Дулсет с развеселена усмивка и Грегор веднага си помисли колко по-мила беше от Лукса. — Ще ме последваш ли до водите, Горноземецо Грегор?
— Да, благодаря, ще те последвам до водите — каза Грегор. Стресна се колко официално прозвуча, а не искаше долноземците да си помислят, че им се подиграва. Хлебарките се бяха оказали толкова обидчиви. — Искам да кажа, да, благодаря.
Дулсет кимна, изчака го и двамата тръгнаха заедно. Марет и Пердита вървяха на няколко крачки зад тях. „Стражи са, ясно” помисли си Грегор.
Групата излезе от залата и пое по широк коридор. Минаха през десетина сводести врати, които подеха към просторни стаи, стълбища и зали. Грегор бързо си даде сметка, че щеше да му трябва карта, за да се ориентира из това място. Можеше да помоли да го упътят, но това нямаше да е особено умно, ако се опитваше да избяга. Може и да го наричаха свой гост, но това не променяше факта, че двамата с Бутс бяха затворници. Гостите могат да си тръгнат, когато поискат. Затворниците трябва да бягат. И той се канеше да направи точно това.
Обаче как? Дори и да успееше да намери обратния път до платформата, никой нямаше да го пусне долу, а не можеше да скочи от шейсет метра височина. „Но трябва да има други начини за влизане в двореца”, помисли си той. „Трябва да има…”
— За пръв път виждам горноземец — каза Дулсет, прекъсвайки размишленията му. — Сега се запознавам с теб само заради бебето.
— Заради Бутс ли? — попита Грегор.
— Грижа се за малките деца на много хора — каза Дулсет. — Обикновено нямаше да ми се полага да срещна такава важна особа като горноземец — каза тя свенливо.
— Е, това е много жалко, Дулсет — каза Грегор, — защото ти си най-симпатичният човек, когото съм срещнал тук досега.
Дулсет се изчерви — а, човече, как само се изчервяваха тези хора! Кожата ѝ порозовя като зряла диня. И не само лицето ѝ; тя се изчерви чак до връхчетата на пръстите си.
— О-о… — заекна тя, силно смутена. — О, това е твърде мило, за да го приема. — Зад гърба му двамата пазачи си промърмориха нещо един на друг.
Грегор предположи, че беше казал нещо доста неуместно, но не знаеше какво. Може би не беше редно някой да намеква, че някаква си бавачка е по-симпатична от кралицата. Дори и да беше вярно. Трябваше да внимава повече какво говори.
За щастие точно в този момент спряха пред една врата. Дочу шум от течаща вода, а в коридора се носеше пара.
„Това трябва да е банята”, помисли си той. Погледна вътре и видя, че помещението беше разделено на две със стена.
— Ще взема Бутс, а ти влизай тук — каза Дулсет и му посочи къде.
Грегор предположи, че едната страна сигурно е за момичетата, а другата за момчетата, също като в училищните съблекални. Помисли си, че може би трябва да остане с Бутс, но чувстваше, че може да има доверие на Дулсет, и не искаше да я смути отново.